''Златна Тракия. Изображения на божества, хора и животни'' / 17.06.2010, 19:00 ч. / София

Откриване: 17 юни (четвъртък) от 19:00 ч.
на Пешеходния мост до НДК
Изложбата ще продължи от 17.06 до 04.07.2010 г.

На 17 юни на Пешеходния мост до НДК ще бъде открита изложбата, представяща ни огромното културно-историческо наследство на траките - една от най-великите европейски цивилизации.

Експозицията представя необичаен поглед към достигналото до нас наследство от древните траки, обитавали българските земи преди образуването на Дунавска България. Акцентът върху моделираните от майсторите и изобразените от художниците лица на богове и богини, на владетели и техните спътници, на фантастични животни ще покаже какво са харесвали и какви са били митологичните представи на тракийските владетели и аристократи, притежатели на тези съкровища.

Автори са Николай Генов – фотограф и проф. Валерия Фол, д.и.н.

Това е десетата изложба на Николай Генов, който над четиридесет години пътува из интересни и труднодостъпни места в България и по света, за да снима и пише. Той е добре познат на фотографската общност и с проявите, които съвместно с Фотосинтезис осъществява, и е един от топ-фотографите на марката Olympus, снимайки с техника Олимпус, предостаявена му от Фотосинтезис, през всичките си пътешествия. През последните години снима праисторическото и тракийското културно наследство по нашите земи. Фотографиите са публикувани в няколко албума и каталози. Работи и по темата „Родопите –  свещената планина”.

Валерия Фол е завършила история в Софийския университет със специалност Стара и средновековна история и втора специалност Философия, доктор по изкуствознание и доктор на историческите науки. В момента работи като професор по Антична история и култура и Тракология в секция История на Института по тракология при Българската академия на науките. Преподава във Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии – София и в Нов български университет. Автор е на редица монографии, студии и статии върху тракийската култура, обредност, скалните и мегалитните паметници в Тракия и Средиземноморието, античните реликти във фолклорните култури на Югоизточна Европа. Валерия Фол е сценарист и консултант на телевизионни научнопопулярни филми и театрални спектакли. Тя е автор на концепции, научен ръководител на изложби, ръководител и участник в български и международни проекти върху различни аспекти на културно-историческото наследство.
 

Бронзова глава от скулптура на Севт ІІІ
Бронзовата глава от скулптура на Севт ІІІ (Ѓ} 330–302/301 или 297 г. пр. Хр.) е открита ритуално заровена в яма пред хероона (храм за почит към преминалия в Отвъд) на владетеля. Севт ІІІ е от одриската царска династия, както говори името му. За пръв път е споменат в писмените извори през 331/330 г. пр. Хр. в един атински декрет, в който се говори за синовете му Ребула и Котис. За съжаление нямаме информация за родителите му, качването му на престола и по-ранните му действия. Севт ІІІ води успешна война срещу Лизимах веднага след смъртта на Александър ІІІ Велики. Приближените на македонския цар си разпределят териториите, които смятат за негови владения, дори и тези, над които трябва с оръжие да доказват правата си, и Лизимах – телохранител и по-късно негов стратег, получава Тракия. През 313/312 г. пр. Хр. Севт ІІІ подкрепя западнопонтийските градове и Антигон І (306–301 г. пр. Хр.) във войната им с Лизимах (322–281 г. пр. Хр.). Политиката му срещу александровия наследник е ясна – да не го допуска в исконните одриски територии. В подкрепа на това твърдение говори и управлението на автономния владетел Спарток в Кабиле (до гр. Ямбол). Севт ІІІ се чувства достатъчно сигурен и военно-политически самостоятелен, за да построи около 320 г. пр. Хр. столицата си Севтополис в днешното Казанлъшко поле при завоя на р. Тунджа (сега под водите на язовир “Копринка”). Откриването на хероона на Севт ІІІ и съхраненото в него богатство е ново доказателство за самостоятелността му както приживе на Александър ІІІ Велики, така и след смъртта му през 323 г. пр. Хр. Писмените извори мълчат как Севт ІІІ напуска този свят. В пълния със съкровища подмогилен хероон на Севт ІІІ не са открити тленните останки или прахта му. Изключително прецизният градеж, съхранените богатства и обредността, която е следвана при обезсмъртяването на царя, показват, че одриският династически дом продължава да спазва орфическата вяра и традиция, въпреки че добре се вписва във всекидневния елинистически начин на живот.