За снимките и хората

Или дотам и обратно из дебрите на портретната фотография

Портретната фотография е, лично за мен, най-очарователният и завладяващ жанр, който ме и подтикна да започна да снимам, и винаги ми е било странно, когато срещна широко разпространеното мнение, че това е един от най-трудните типове фотография – защо?
 

Да, може да бъде и труден, ако ти липсва ключовият (разбира се, пак според моето скромно мнение) елемент – а именно хората да са ти интересни. Не е нужно да си дипломиран антрополог, а просто да изпитваш здравословен интерес към социума, който те обгражда и безкрайното разнообразие от типажи в него, да обичаш да комуникираш, да слушаш и разказваш истории, да можеш и искаш да се вмъкнеш искрено, неусетно и ненатрапчиво в живота и емоциите на човека, който смяташ да заснемеш. Ако тези „не-фотографски” фактори са налице, техническата част е абсолютно маргинална – добър портрет може да бъде заснет и с най-евтината "сапунерка".
 

В този ред на мисли, дефиницията за „добър” портрет (както и всички възможни видове коментари и оценки за фотографията) е очевидно много субективна и индивидуална – аз предпочитам да се придържам към идеята, че добрият портрет е този, който те завладява моментално със струящата от него емоция, била тя позитивна или негативна, независимо от това в каква светлина е представен субектът – реалистична или имагинерна, и независимо от това дали е спонтанен или режисиран, използваните технически средства и съобразяването с „правилата” във фотографията. Разбира се, познаването на правилата и техниката е важно, но много по-важни са способността да опознаеш и предразположиш човека срещу теб за ограниченото време, с което разполагаш; а за това рецепти няма.

Ако успяваш да общуваш добре и непринудено с хората, няма да имаш проблеми, дори ще те допуснат много по-навътре, отколкото те самите предполагат. Затова и ако си кръстоска между антрополог, социолог и психолог, има голям шанс да ти се получат нещата без особени усилия! Що се отнася до техническата част – ами, и тук рецепти няма, всичко се свежда до лични предпочитания, вкусове и нужди.

Най-разпространеното мнение е, че за индивидуални портрети е най-подходяща комбинацията от средно дълъг телеобектив (85, 105, 135мм)  и много отворена бленда (< f2.8), която изолира субекта от заобикалящата го среда чрез плитката дълбочина на фокус и не изкривява (като широкоъгълните) или сплесква (като при дългите телеобективи) физиономята на човека, като допълнителен бонус е красивият рисунък в разфокусирания фон, или така нареченото „боке”. Съчетавате с мека, нискоконтрастна светлина (облачно небе, индиректно осветен прозорец, софтбокс и т.н.) и voilla -  имате добре изглеждащ портрет, в повечето случаи и ласкаещ обекта на фотографията. Смятам, че този начин на заснемане на портрети е толкова широко застъпен (аз също използвам основно него), просто защото с него най-лесно се получават добри резултати – много по-трудно е, например, да снимаш с широк обектив на по-затворена бленда и по-този начин да търсиш взаимодействието на портретирания с околната среда, така трябва да държиш под око много повече фактори, влияещи на композицията.

Същото важи и за светлината – меката и нежна светлина е прекрасна, но контрастното, твърдо осветление (директна слънчева светлина, малък и далечен светлинен източник без дифузьорни повърхности пред  него, и т.н.) крие повече възможности са драматично въздействие, и е по-трудно за употреба. Впрочем, огромна част от начинаещите любители-фотографи пренебрегват напълно светлината, този толкова основен елемент. Безполезно е да се заучават схеми на осветление, просто човек трябва да развие око за нея и да не се страхува да импровизира с каквото му попадне под ръка – чаршафи, електрически крушки, фенерчета, всичко, което излъчва, отразява или разсейва светлината. Друг често подценяван елемент е и ретушът, но това е тема за цяла отделна статия.

Така че, с една дума – добър, въздействащ портрет може да бъде заснет с всякакъв обектив и всякаква светлина, стига да бъде спазено най-важното условие – да има емоция в него.

 А ето и още няколко примера: