Фотоизложба "Островите на щастието" - фотографии от Вануату на Кристиян Кирилов - 24.11.-08.12.

Изложба

“ОСТРОВИТЕ НА ЩАСТИЕТО”

24 Ноември – 7 Декември
ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия

Откриване: 24 Ноември от 18.30 часа, кафе-галерия

Кристиян Кирилов (KrisoK) е почитател на душевната и природна красота на Изтока. Негови фотографии са поместени в редица календари, каталози и брошури. С творбите си е печелил двукратно годишните фотоконкурси на списание Одисей,  фотоконкурс на Transatlantic Travel и др., участвал е в редица изложби, организирани от Panasonic Lumix, Фотофорум,  FIAP, Фотосинтезис, Международен фотосалон - Варна и др.

Изложбата «Островите на щастието» ще ви отведе в една малка, далечна и непозната част на света, скрита в сянката на триъгълника Австралия, Нова Зеландия и Фиджи: Република Вануату, жителите на която според Happy Planet Index (2006) са сред най-щастливите на планетата.

Фотографиите ще ви потопят в един друг свят – от една страна свързан с цивилизацията, а от друга - изпълнен с тайнствеността на племената на бивши човекоядци, опияняващата сила на напитката Кава и усещането земята да се тресе под краката ти, докато си на една ръка разстояние от действащ вулкан.

Има ли значение дали живееш бедно, ако живееш на райски острови, сред кристална вода, усмихнати хора и вечно лято? Дали боговете не се гневят на това щастие, след като земите са жертва на непрекъснати силни земетресения, циклони и вулканични изригвания? Открийте отговорите за себе си, наслаждавайки се на това удивително кътче през обектива на автора. Вижте типични продукти и украшения от този район на света и се насладете на силата на образите.

«Островите на щастието»

Република Вануату (официално от 1980 г.) се намира в Тихия океан между бреговете на Австралия (на около 1750 км) и емблематичното Фиджи (на около 1200 км). Съставена е от 82 неголеми острова, като 65 от тях са населени. По-големи и популярни са Ambae, Ambrym, Efate, Epi, Espiritu Santo, Erromango, Malakula, Pentecost, Tanna. Населението е около 220 хиляди души. Също така сравнително наблизо се намират и Нова Зеландия, Самоа, Тонга, Нова Каледония, Соломонови острови, Нова Гвинея и др. Републиката е парламентарна демокрация; преобладаващата религия е християнството. Основни пера в икономиката са: селско стопанство, туризъм и офшорни сделки.

На територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Сред тях най-известни са Ясур, Манаро, Гарет, Марум и Бенбоу. Кратерите на някои от тях са запълнени с вода и образуват кратерни езера, като Вуи и Летас. Земетресенията са често явление.

Бистрите морски води, великолепните плажове, клисурите, планините покрити с тропически гори и удивителните пещерни системи оформят красивата природа на Вануату.
 

Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто (южна земя на Светия дух), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим; по-късно Капитан Кук нарича островите Нови Хебриди, а когато на 30.07.1980 г. страната обявавя своята независимост, приема името Република Вануату. Французи и англичани също откриват чара на това място сравнително скоро и от 1880 година започват да завладяват земите, като по-късно през 1906 се основава Британско-Френски Кондомиум като форма на управление на страната. И досега официални езици във Вануату, освен бисляма са английският и френският наред с регистрираните 113 различни езика и безброй диалекти. Това езиково многообразие е причина страната да е сред тези с най-голямо културно богатство в света. Това се дължи основно на датиращите от векове миграции на жители между различните острови в Тихия океан.

По-известните местни празненства включват: ”Naghol”- традиционна форма на бънджи скокове от 25 метрова кула с докосване на земята, нерядко съпровождани от фатални инциденти - на остров Pentecost; ”Vanuatu Water Music” – традиционно изпълнение при което водата се пляска с длани в такт, съпроводено с пеене (характерно за северни вануатски острови); редица типични фестивали за различните острови, като един от най-популярните може да се отбележи този на остров Malekula. Наличието 24 часа в денонощието на електричество, обхват на мобилните телефони и асфалтово покритие на пътищата е предимство само за столицата и части от по-големите острови на Вануату.
 

В племената жените носят поли от трева, а мъжете-танцьори nambas (вид калъф за фалоса), които са с най-разнообразна форма и размери в зависимост от племето. Типични музикални инструменти са Там там – различни по големина и форма дървени цилиндри с цепнатина, чрез барабаненето по които общуват племената.
 

Климат: субтропичен с около 9 месеца топло до горещо време, съпроводени с дъждове и вероятност от циклони, и около 3 месеца по-хладно и сухо време с типични югоизточни ветрове. Средна температура на водата е от 22 градуса през хладните месеци до 28 градуса през топлите, температурата на въздуха се движи в границите от 20 до 32 градуса. Този климат е подходящ за развитието на значителни популации от санталово дърво и ванилия, както и за отглеждането на култури като памук, кафе, кокосови палми, какао, банани и мн.др.

Най-ценното животно във Вануату е свинята. Тя е не само източник на храна, основен елемент в техните ритуали, но също и показател за богатството на даден човек. За да стане по-ценно, прасето се кастрира и се отстраняват горните му зъби. Отначало се захранва внимателно, като се пази от затлъстяване или боеве с други животни. След седем години бивните са направили пълен кръг /с пробиване на челюстта/ и притежаването на такава свиня е цяло богатство. Самите бивни се използват за приготвяне на украшения. Кралица Елизабет II при посещението й във Вануату преди години е била дарена с добре гледана свиня в знак на почит.
 

Храни: освен свинското месо, характерно за фестивалите, интересни елементи на менюто във Вануату са: кокосов рак (coconut crab) – най-големият земен рак, нарастващ много бавно и на който са необходими 15 години, за да е готов за готвене; зеленокрил гълъб (nautou); плодов прилеп (fruit bat); poulet fish – риба с месо, подобно на пилешкото и много други предимно морски деликатеси – риба тон, стриди и др. Към това можем да добавим огромното разнообразие от тропически плодове – банани, кокосови орехи, папая, различни видове манго, ананаси и много други екологично чисти продукти. Страната се слави и с едно от най-крехките и вкусни телешки меса. Местната бира е Tusker. Тъй като хранителните ресурси са сравнително ограничени поради малкото производство и честите природни стихии, нерядко дневното меню на местните е доста оскъдно.
 

Относно човекоядството - според антрополози последното официално регистрирано убийство с цел канибализъм на територията на Вануату е през 1969 година на остров Malakula. По-късно има редица други съобщения за изчезнали туристи и липсващи хора, за които обаче няма доказателства, че са присъствали в менюто на местните племена. Готварската техника за приготвяне на човешко се е състояла в поставянето на горещи камъни в изровена дупка в земята, върху които се поставят  парчетата месо, отгоре се редят картофоподобните yams и taros, върху тях се поставят още горещи камъни и се завива добре с бананови листа с цел добро задушаване. След 3-5 часа ястието е готово, като главата на жертвата се полага на племенния вожд.
 

Напитката Кава е важна част в ежедневието на местните. Приготвя се от стрити корени на растение, близък родственик на черния пипер. След смесване с вода и прецеждане се пие традиционно в чашки от кокосови орехи. Напитката има леко зашеметяващо действие и ако се прекали с нея ефектите са подобни на злоупотреба с алкохол и марихуана. Обикновено ритуалите по пиенето на Кава са запазена зона само за мъжете - има т.нар. Кава-барове, където се осъществяват социалните контакти между местните. На остров Tanna един от традиционните начини за приготвяне на силна напитка е като се дава на момчета в ранна пубертетна възраст да дъвчат корените, след което се смесват с вода. Смята се, че в слюнката им има ензими, засилващи ефекта на напитката. На някои острови пиенето на Кава заедно на мъжете и жените е приятен завършек на трудовия ден.

Страната може да се похвали и с най-нетипичните пощенски услуги – имат кутии, обслужвани ежедневно и намиращи се в подножието на вулкана на остров Тана и в океана на 3 метра под водата, в които можете да пуснете вашите писма или водоустойчиви картички.
 

Къде сме ние? Направих си експеримент, като попитах хора от различни възрасти, пол и професия с какво свързват «Вануату». Отговорите варираха от алкохолна напитка, заклинание, вълна, екзотично ястие, име на племе, нищо, военна болница, средиземноморски град, увеселителен парк, нещо от сериала Винету, сладолед, нещо на румънски; нещо, свързано с НАТО, океан, реклама на МTел до ... ура! - държава в Тихия океан. Може би точно тази загадъчност дори и за «високообразованите европейци» е една от причините този район да остане все още девствен и встрани от тълпите туристи, които помитат всичко след себе си. Засега посетителите във Вануату са основно от Австралия, Нова Зеландия, Япония, Франция и Англия.