Една разходка с Оли - малко лични впечатления

Снимки и текст от Дамян Кехайов

Няма да крия симпатиите си към фотографската техника на Олимпус. Преди почти 20г. се срещнах с фотоапарат от тази марка и се харесахме взаимно! Бях виждал доста „неща” за снимане, но може би поради еднообразието или външният им вид никога не бях се зазяпвал по едно или друго. Както казват обаче, хубавото си е хубаво! Изяществото с което бе създаден първия Олимпус Pen-s който срещнах, ме накара просто да искам такъв!

През изминалите години нещата са се развили до неузнаваемост, макар принципите на работа с фотоапарат да си остават същите. Една от последните компактни версии на Олимпус, приковали вниманието ми по същия начин се казва Olympus XZ-1. Поразходих се с фотоапарата няколко дни, за да придобия по-подробни впечатления от него и да ги споделя с вас.

 
Това, което личи от пръв поглед, е компактността и изчистените форми на корпуса. Всичко е оптимизирано за бърза и удобна работа и предназначено за ползватели, които не са работили до сега сериозно с фототехника.
Тук реално е намерено място за всичко. Вградена светкавица, изход за външна светкавица (hot shoe), конектор даващ възможност за поставяне на електронен визьор и не на последно място висококачествен светосилен обектив коригиран като фокусно разстояние в най-използваемия от любителите диапазон.

На малък диск, удобен за бързо боравене с палеца на дясната ръка са изнесени основните режими на работа, като за пръв път аз лично виждам такова разнообразие от настройки! Освен обичайните (авто, приоритетни , ръчни и програмни режими), може да се ползват артфилтри, предварително зададени сцени, персонален режим и изненадващ нов режим - за снимане на светлина от свещи!  Всички те са изведени на командното колелце, без обаче да го претрупват.

Особено приятно изненадан останах, когато открих начина за сменяне на бленда и скорост! Получава се в съответния режим със завъртане на гривната, намираща се на най-външния пръстен на обектива! С механическо прещракване се настройва желаната стойност точно по начина, по който това се случва и в най-достойните представители на марката още от филмовите времена! Едно приятно намигване към миналото – малко ретро за ценители – но и същевременно много удобно!

Започвайки снимането, си дадох сметка че трябва да се държа като човек който не е имал, а много е искал и току-що си е купил фотоапарат. Обикновено такива хора започват да снимат всичко около себе си за да добият най-бързо впечатления и да изберат настройки при които постигат устройващи ги резултати, изпитвайки радостта и приятните емоции от новото, вместо безполезното и вече досадно „броене на пиксели”!

Първите кадри с XZ-1 ме убедиха че екипът на Олимпус за пореден път се е постарал да извлече максимума от вложените елементи. След като заредих батерията и включих апарата, оставих фабричните настройки така както са, за да се доближа максимално до начина по който биха го ползвали повечето от новите му собственици.
Още в началото констатирах, че светосилният обектив в най-широкия си край дава изключително детайлна картинка, което не е особена изненада, знаейки за традиционно безупречното качество на оптиката Olympus. Аз лично не забелязах видимо винетиране, но има аберации които софтуера на апарата не премахва автоматично. Любопитен факт имайки предвид че в моделите на партньорите им това вече е решено. Автофокусът не е от най-бързите, но се държи много стабилно.

Относно фокусирането има и една подробност, която за мое голямо съжаление, не присъства дори в най-високия клас фотоапарати на марката! Една проста лампичка или т.нар. Автофокус – асистент, помагащ на фотоапарата да фокусира дори в абсолютна тъмнина! Оказва се, че в ситуации при които ВСИЧКИТЕ DSLR-и на Олимпус се чудят какво точно се иска от тях, този мъник е безпогрешен! Жалко за големите, но факт!

Процентът брак, съпътстващ всяко едно снимане е пренебрежимо малък, като в повечето от случаите при мен се дължеше на неправилно избрана автофокусна точка. При избор на бленда 1.8, за вградения обектив на  XZ-1 може да се каже че е напълно използваем за портретна фотография. Без проблем „отсича” фокусната равнина, като по този начин дава така желаното за някои боке, което макар да е далеч от еталоните по „мазане“, е напълно приемливо.

На почти никой от ползващите готови настройки, не му се занимава да си обработва в последствие снимките. За целта фотоапаратът предлага филтри, помагащи за лесното постигане на известна артистичност при снимането. Хубавото им е също така че при ползване с настройка на форматите RAW + jpg, имате два файла и ако не ви хареса полученото като резултат от обработката на софтуерния филтър, може да си ползвате суровия материал от RAW варианта.

Работата със светкавици. Макар доста хора да таят неприязън към снимането със светкавица, този начин на работа си е необходим в доста от ситуациите където само светъл обектив и високо исо не помагат. Трябва да се знае, че правилно използваната светкавица е неоценим помощник. Аз лично обичам да я ползвам дори дневно време за да постигна туширане на сенките под очи, брадичка, нос , както и да придам блясък в очите, които иначе често остават тъмни и ... да си го кажа - направо мъртви!

Системата за дистанционно командване на светкавици на Olympus е вградена във всички модели от по-висок клас. Дори и във високия клас компактни фотоапарати. Тази система работи много стабилно , прецизно и послушно, като дава възможност за изява на творческите замисли на „стробистите” без да се налага да се влагат допълнителни средства. Резултатите от ползването и са абсолютно съизмерими с резултатите постигнати от други марки водещи се за най-добрите в бранша! С 2бр. светкавици от типа на FL-36/50R и една много скромна по размери камерка, може да се работи преспокойно разчитайки на точната реализация на идеите! На закрито в комплект със стабилизацията и светосилния обектив няма невъзможни неща!

Малко за картинката. Освен доста детайлното представяне, това което се постига, е една приятна равномерност на кадъра. Меренето е безкомпромисно добро, като разликата между пълнокадрово, приоритет център и спот е достатъчно ясно изразено, за да може дори човек нямащ си и представа от терминологията да го схване с една демонстрация.

При ползване на фабричните настройки изображението е леко прешарпено, което е заложено във всички jpg на Олимпус по подразбиране. Има лека загуба на детайл, но със съответните промени на резкостта и контраста се постигат далеч по-добри резултати. Тук е мястото да спомена чувствителната разлика в качеството между RAW и jpg. При повечето фотоапарати от този клас, RAW присъства колкото да го има. Тук обаче този формат върши и работа.

Чувствителността на сензора е в границите от 100 до 6400 исо. Първият ден в който снимах, бях поставил автоматично избиране на исото, като условията в които го ползвах бяха доста разнообразни. Денят беше мъглив, слънцето едвам се процеждаше през облаците, светлината беше дифузна и недостатъчно добра. Използвах най-неприятните за снимане часове – от 13 до 15-16ч.
Снимал съм предимно на приоритет бленда като съм се стремил обективът да е максимално „отворен”. Исото си остана на 100! Не ми се е случвало до сега! Не и с апарат от този клас! Мога със сигурност да кажа, че използваемото ISO е 1600. При 3200 има известен компромис, но може спокойно да се печата до формат А4.
ISO 6400 може да се ползва чисто за информативно заснемане на неща, към които няма изисквания да „звънят”!

Направи ми впечатление, че навсякъде детайлите в сенките са много добре разработени. Може някои да не приемат факта, че по-лесно би им изгорял кадъра, но специално снимайки с Олимпус, аз предпочитам да имам повече информация в тъмното. С една компенсация на експонацията от -0,3, -0,7, -1,0 може светлите участъци да се спасят без да се загубят детайлите в сенките.

В ролята си на един истински турист започнах да обикалям улици пазари и дори църкви! Единственото място в което успях да вляза и да снимам без хиляди въпроси и разрешения беше католическата катедрала. Там няма кой знае колко орнаменти и пищна стенопис, но за тестчето, което подготвях, свърши идеална работа. Вътре си е мрачно! Особено в мрачен ден с ръсещ снежец. Условия идеални за преценка на възможностите на сензор и обектив! Олимпусчето не се затрудни изобщо! Послушно фокусираше и даваше прекрасни резултати на всякакви режими и настройки. Добрата техника трябва да е предсказуема. Това изискване беше изпълнено до най-малките подробности от моделчето в ръцете ми.

Друг плюс който мога да спомена е незабележимостта му при ползване. Носех го на врата си, като съвсем непринудено от време на време „цъквах“ едно-друго без да будя подозрение. Давах му секунда да фокусира преди да снимам и от 7 сработвания само един кадър беше провален от случаен минувач застанал внезапно пред обектива.

Плюсовете и минусите както и цената трябва всеки да прецени по свое му но за мен са следните:
Плюсове:
1.Компактност и много добра изработка
2.Много настройки и възможност за детайлна персонализация
3.Чудесен обектив
4.Надеждна работа на фокус , мерене , цветопредаване и светкавици.
5.Възможност за надграждане с телеконвертор , електронен визьор , и всички аксесоари на марката, касаещи работата със светкавици.
Минуси:
Може би единствения съществен минус е малката му батерия. Честно казано , когато отворих капачето , очаквах да видя нещо от рода на Li12B , ала не би! Снимах 5 дена преди да изтощя батерията – около 400-450 кадъра, без да ползвам видео режим , рядко вградената светкавица и не съм разглеждал снимките си на дисплея. Явно по-умни хора от мен са изчислявали и може би съм прекалено разглезен , но наистина очаквах батерията да е по-голяма!

Вижте още примерни снимки: