Вкоренени | Arraigados | изложба фотографии на Пиер Гонор / 08.05 - 02.06.2018 / София

Откриване: 08 май от 19.00 часа в присъствието на автора
в Галерия за фотография Synthesis
София, бул. "Васил Левски" 55
Изложбата може да бъде видяна до 02 юни 2018г.

Те току-що са свършили работния си ден. Качват се с лица, белязани от ехото на дълбините, решават да погледнат в обектива... друг човек и да поговорят за преживяното в недрата на нашата земя. Някои гледат напред, други – надолу, трети са със затворени очи. Учудването, напрежението, усилието, гордостта, достойнството... всичко едновременно се отразява в един миг. Няма думи, само изражение, което трогва.
Институт Сервантес и галерия Synthesis представят фотографската изложбата „ВКОРЕНЕНИ“ на артиста Пиер Гонор.

ВКОРЕНЕНИ

Мината е едно от местата, които вдъхват почит в обществото. Гледаме на миньорите като на хора с едва ли не изключителни качества, проявяващи се иначе само в голяма опасност. Чрез героите си изложбата „Вкоренени“ ни показва способността на човешкото същество да съхранява древна традиция.

Миньорски труд, който се предава от поколение на поколение и се корени в топлината на семейството, на близките хора и общността. В тази среда човек не само овладява занаят, а и се научава да продължава традиция, а това е нещо повече от грижа за прехраната. Научава се да пази родовата идентичност, която изглежда много по-устойчива в земните недра. Там не се спуска всеки, там се слиза само с безподобна смелост, такава, каквато дава само подкрепата на рода, каквато дава чувството за сигурност в една група, в една общност. Тази нерушима във времето връзка навярно е един от източниците на онази „необикновена жизнена сила“, която артистът открива в портретираните.

Понякога се питаме защо миньорите не искат да изчезне миньорската професия въпреки напредъка на икономиката, бремето за екологията и тежките условия на труд. Трябва да има нещо друго, което да възнаграждава толкова усилия. Гонор говори за „особения блясък в очите на тези мъже и жени“, когато излизат от мината. Условията на труд и дилемата, пред която се изправят заради изчезването на някои работни места, изглежда не намаляват загадъчния чар на слизането под земята, на скрито за останалите място, чиито изкопаеми съкровища са достъпни само за малцина.

Кратката историческа справка ни показва друга гледна точка, различна от онази, която говори за миньорството като за сектор, нераздèлен от развитието на обществото, от мъките на работническата класа и от самоотъждествяването й с долнопробен труд, неприсъщ на „успелите в обществото“. Теорията за нуждата от въглища за икономическите цели на индустриалната революция и за наличната в резултат физическа и морална експлоатация на миньорите е неоспорима. Ала как се е преживявало миньорството и как обществото е гледало на миньорите преди тази желязна епоха?

Изображения от XVI в. показват миньора като специален работник, като някой, много уважаван заради способността си да превръща намерения в земните недра материал в ценни метали с различни приложения. А приложенията са били най-различни още от началата на професията: в праисторическите времена металите са се използвали за направата на инструменти, служели за задоволяване на основните нужди като прехрана, защита и топлина. Египетската и други големи цивилизации са поднасяли най-ценните метали в дар на боговете. По-късно Римската империя, Ислямът, Църквата и индустриалната революция са се опитвали да се облагодетелестват от мощта и алхимията, скрити в земната утроба. И така миньорите са били експлоатирани от едни и почитани от други. Свидетели на историята, от бронза до желязото, от калая до златото, до стоманата, до въглищата. А какво ще стане оттук нататък? Пиер Гонор говори за постепенен „залез“ на въглищата – суровина, обречена да изчезне заради употребата на други горива. Може би след няколко години настоящият „труд върху миньорския труд“ ще се превърне в архив за спомен, в галерия от лица, които на цената на тежки работни дни са можели да изследват вселената, която крие земята.

Там, в мината, се срещат жени и мъже, местни жители и чужденци, силата на младите и опитът на възрастните. Долу всички са едно. Единство отвъд пола, културните различия и други важни въпроси, което по-достойните – според разбиранията на съвременното общество – професии още не са постигнали.
Те току-що са свършили работния си ден. Качват се с лица, белязани от ехото на дълбините, решават да погледнат в обектива... друг човек и да поговорят за преживяното в недрата на нашата земя. Някои гледат напред, други – надолу, трети са със затворени очи. Учудването, напрежението, усилието, гордостта, достойнството... всичко едновременно се отразява в един миг. Няма думи, само изражение, което трогва.
Коренът на земята, коренът на традицията, ще бъде ли прекъснат в крайна сметка заради експлоатацията на други ресурси? Изглежда, че такава съдба ще застигне, не много далеч във времето, тази професия, представена днес от портретираните въглищари, нашите „Вкоренени“, на които ще дължим спомена и които не ще можем да забравим.

Кармен Фернандес Ортис
Куратор на изложбата

Завършила е История на изкуството в Мадридския автономен университет, притежава и магистърска степен по Книгоиздаване от Университета на Саламанка. Занимава се с културен мениджмънт и ръководство на екипи за планиране на образователни проекти, свързани с визуалните изкуства. Като историк на изкуството изследва кураторски и образователни проекти от гледна точка на пряката им връзка с развитието на обществото и въздействието на визуалното творчество върху емоциите.
„Започнах проекта си през 1999 г. За мен фотографията беше спасителен пояс, възможност да се приближа към другия, да стигна до него. Дори не се поколебах: започнах с един портрет. Това беше просто претекст, за да преживея „нещо друго“, за да изследвам човешките съдби, колкото и различни да са те.
Тръгнах да търся у съвременниците си, с които се разминавах в анонимността на големите градове, нещата, които преживявах в околността и в себе си. Реших също така да оставя подсъзнанието си да говори, да му позволя да се развихри.“

Пиер Гонор. Роден през 1963 г. в Шоле, Франция, от 1988 г. живее в Мадрид.

Твори сред хора със силно индивидуално присъствие и ярка колективна идентичност. Носител е на Наградата за култура на област Мадрид и Международната награда за фотография „Град Алкобендас“ – 4-то издание. Поканен е да участва във фотографския проект на Наварския университет „Простираме мостове“. Първите му серии портрети са на западната градска младеж: Interiors („Вътрешни“) (Мадрид, 1999) и City („Град“) (Ню Йорк, 2001). Въвежда източния поглед в Regards („Погледи“) (2000-2003) и Far East („Далечен Изток“) (Япония, 2003) по време на престоя си като артист резидент във Вила Куджояма в Киото. По-късно фотографското му студио излиза на други улици, на второразредни пътища и сред природата. Там артистът намира не така близки до града реалности, с които се занимава едновременно в Utópicos („Утопични“), Testigos („Свидетели“), Territories („Територии“) и Terre de personne („Ничия земя“) до 2005 г. Понастоящем работи върху други погледи, които се намират в процес на интериоризация.

Измежду индивидуални му изложби се открояват: Realidades („Реалности“), Музей на изящните изкуства в Севиля (2007), Terre de personne („Ничия земя“), Зала Алкала 31, Мадрид (2009), Témoins („Свидетели“), Френски фотографски център (2010), Portraying the South („Да портретираме Юга“), SCAD Атланта (2012), Au-delà de Tage („Отвъд Тахо“), църква „Ел Салвадор“, Евора (2013), El sueño va sobre el tiempo („Сънят върви над времето“), Център на изкуството „Томас и Валиенте“, Фуенлабрада (2013) и гостуваща в: Андалуски център на фотографията, Алмерия (2014), Coal. Музей на миньорството в Кастилия и Леон, Саберо (2014), Gaia, Дворец на Овандо, Касерес-Форосур (2014), параклис „Санта Мария дела Вита“, Болоня, Национална художествена галерия/Царския дворец в София (2015), The dream goes over time („Сънят върви над времето“), галерия „Хейстед и Кройтлер“, Ню Йорк (2015).
Участвал е в международни артистични събития като Международните фотографски срещи в Арл и Венецианското биенале, а също и в колективни изложби в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ (Мадрид) и Дома на културата (Стокхолм). Творбите му са част от сбирки на Музея на съвременното изкуство в Чикаго, Националния музей център на изкуството „Кралица София“ в Мадрид, Европейския дом на фотографията в Париж.

Интервю с автора можете да чуете ТУК

Репортажни кадри (Angela Ivanova / BearLight Photography) можете да видите в галерията под статията.

Acaban de terminar su jornada laboral, suben con el rostro salpicado del eco de las profundidades, deciden mirar al objetivo…a otra persona y hablar de lo vivido en la entrañas de nuestra tierra. Unos con la mirada de frente, otros con la mirada hacia abajo y algunos incluso con los ojos cerrados. El asombro, la tensión, el esfuerzo, el orgullo, la dignidad… todo a la vez se refleja en un instante. No hay palabras, solo un mínimo gesto que conmueve.

Еl Instituto Cervantes y la galería Synthesis presеntan la exposición fotográfica „ARRAIGADOS“, del artista Pierre Gonnord.

ARRAIGADOS

La mina es uno de los lugares que más respeto infunde en la sociedad. Vemos a sus trabajadores con unas cualidades casi heroicas que no se dan más que en circunstancias de riesgo extremo. La exposición Arraigados muestra, a través de sus protagonistas, una vertiente del ser humano que guarda una profunda tradición.

Trabajo en la mina, que se trasmite entre generaciones y arraiga en el calor de la familia, de los seres cercanos y de la comunidad. En este entorno, más allá de conocer un oficio, se aprende a perpetuar una tradición, algo que trasciende mantener un trabajo de sustento. Se aprende a salvaguardar una identidad de saga que en la profundidad de la tierra parece ser mucho más sólida. Allí no baja cualquiera, allí se desciende con un valor inconfundible, ese que sólo da el respaldo de la estirpe, el que da sentirse seguro dentro de un grupo, de la manada. Este vínculo indisoluble en el tiempo puede ser una de las fuentes de esa “extraordinaria fuerza vital” que el artista encuentra en sus retratados.

A veces nos preguntamos por qué sus trabajadores se resisten a que desaparezca ésta labor, a pesar del devenir económico, la carga ecológica y de las duras condiciones de trabajo. Algo más tiene que haber para que tanto esfuerzo se vea recompensado. Gonnord habla del “resplandor especial en los ojos de estos hombres y mujeres” al subir de la mina. Los escenarios laborales y el dilema al que se enfrentan por la desaparición de determinados lugares de trabajo, parece que no apagan el misterio del descenso a la tierra, a un lugar oculto a los demás y cuyos tesoros fósiles solo algunos pueden tocar.
Un breve repaso histórico nos habla de la minería desde otro lugar diferente al que nos muestra la sociedad como un sector inseparable de su evolución, del sufrimiento de la clase obrera y su identificación con trabajos menores, no propios de “individuos de éxito social”. La teoría de la necesidad del carbón para cumplir el objetivo económico de la revolución industrial y en consecuencia la explotación física y moral del trabajador, es indiscutible. Pero ¿cómo se vivía la mina y cómo la sociedad veía a sus mineros antes de esta era del hierro?

Imágenes del siglo XVI hablan del minero como un trabajador especial, alguien muy respetado por su poder de convertir el material encontrado en las profundidades de la tierra en ricos metales para diversas funciones. Estas funciones han sido diferentes desde el origen de este trabajo: en la Prehistoria se utilizaban para conseguir herramientas que ayudasen al sustento de necesidades primarias como el alimento, la defensa o el calor. Egipto y otras grandes civilizaciones se servían de los metales más valiosos para ofrendas espirituales. Posteriormente, el imperio romano, el islam, la iglesia y la revolución industrial han querido obtener beneficio del poder y de la alquimia que existe en el fondo de la tierra. Y en este afán, los trabajadores de la mina han vivido entre la explotación de algunos y el respeto de otros.
Testigos de la historia, del bronce al hierro, del estaño al oro, al acero, al carbón. Y ¿qué sucederá a partir ahora? Pierre Gonnord habla de un lento “crepúsculo” del carbón, algo condenado a desaparecer por la explotación de otros combustibles. Quizás dentro de unos años este “trabajo sobre el trabajo minero” sea un archivo para el recuerdo, una galería de rostros que pudieron explorar, a golpe de duras jornadas, el universo que guarda la tierra.

Allí, en la mina, se encuentran mujeres y hombres, nativos y foráneos, la fuerza de la juventud y la experiencia de los mayores. Abajo, todos son uno. Unión que ha trascendido el género, la diversidad cultural y otros temas imprescindibles que los trabajos más dignificados por los códigos de la sociedad actual no han conseguido aún.

Acaban de terminar su jornada laboral, suben con el rostro salpicado del eco de las profundidades, deciden mirar al objetivo…a otra persona y hablar de lo vivido en la entrañas de nuestra tierra. Unos con la mirada de frente, otros con la mirada hacia abajo y algunos incluso con los ojos cerrados. El asombro, la tensión, el esfuerzo, el orgullo, la dignidad… todo a la vez se refleja en un instante. No hay palabras, solo un mínimo gesto que conmueve.

La raíz de la tierra, la raíz de la tradición, ¿se verá truncada finalmente por la explotación de otros recursos? Parece que ese será el destino, no muy lejano en el tiempo, de este trabajo que es representado hoy por los retratados del carbón, nuestros “Arraigados” a los que deberemos el recuerdo, y no podremos olvidar.

Carmen Fernández Ortiz
Comisaria de la exposición

Licenciada en Historia del Arte-Universidad Autónoma de Madrid y Máster en Edición-Universidad de Salamanca. Experiencia profesional especializada en gestión cultural y dirección de equipos para la programación de proyectos y desarrollos pedagógicos a través de las artes visuales. Como historiadora del arte investiga los proyectos de comisariado y educativos desde la relación directa con la evolución de la sociedad actualmente y la influencia de la creación visual en las emociones.

"Comencé mi proyecto en 1999. La fotografía era para mí un salvavidas, una oportunidad de ir hacia el otro, de acercarlo. Ni siquiera me planteé la cuestión: comencé por un retrato.
Era un pretexto para vivir “otra cosa”, para investigar los destinos humanos por muy distintos que pudieran ser.
Fui a buscar en mis contemporáneos, con los que cruzaba en el anonimato de las grandes ciudades, de las cosas que experimentaba alrededor y en mí. Decidí también dejar hablar a mi inconsciente dándole rienda suelta."

Pierre Gonnord. 1963, Cholet, Francia.
Desde 1988 vive y trabaja en Madrid.

Desarrolla su obra en el entorno de personas con fuerte presencia individual y de identidad colectiva. Ha recibido por ello reconocimientos como el Premio de la Cultura de la Comunidad de Madrid, Premio Internacional de Fotografía Ciudad de Alcobendas en su IV edición, y ha sido invitado como artista a formar parte del proyecto fotográfico de la Universidad de Navarra: Tender Puentes. Comenzó su primera serie de retratos con la juventud urbana occidental: Interiors (Madrid, 1999) y City (Nueva York, 2001), a los que siguió la introducción de la mirada oriental en Regards (2000-2003) y Far East (Japón, 2003) siendo entonces artista en residencia en la Villa Kujoyama de Kyoto. Posteriormente, su estudio fotográfico salió a otras calles, a los caminos secundarios y a la naturaleza, encontrando realidades menos cercanas a las urbes y que el artista ha ido desarrollando simultáneamente en Utópicos, Testigos, Territories y Terre de Personne, hasta el año 2015. Actualmente, trabaja en otras miradas que se encuentran en proceso de interiorización.

Entre sus principales exposiciones individuales destacan: Realidades. Museo de Bellas Artes de Sevilla (2007), Terre de personne. Sala Alcalá 31. Madrid (2009)/ Témoins, Centre Photographique Ile de France (2010)/ Portraying the South. SCAD Atlanta, EE.UU. (2012)/ Au-delà du Tage. Iglesia de El Salvador. Evora, Portugal (2013)/ El sueño va sobre el tiempo. Centro de Arte Tomás y Valiente. Fuenlabrada, Madrid (2013) e itinerancia: CAF, Almería (2014)/ Coal. Museo de la Minería de Castilla y León, Sabero (2014)/ Gaia. Palacio de Ovando, Cáceres-Forosur (2014)/ (Altri) Lavoratori. Oratorio Santa Maria Della Vita, Boloña, Italia. Photobiennale (2015)/ Various Selves. National Art Gallery/Royal Palace Sofia Bulgaria (2015)/ The dream goes over time. Hasted & Kraeutler Gallery, New York, USA (2015)

Ha participado en eventos artísticos internacionales, como les Rencontres d'Arles y la Biennale di Venezia, así como en exposiciones colectivas institucionales en la Real Academia de Bellas Artes de San Fernando (Madrid) y Kulturhuset Museum (Estocolmo). Su obra forma parte de colecciones institucionales, destacando: el Museo de Arte Contemporáneo de Chicago, el Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía de Madrid, La Maison Européenne de la Photographie de París.

// Изложби / Изложби | PhotoSynthesis | Май 08, 2018

Влезте в профила си затвори

Създайте нов профил затвори

Забравена парола затвори

Забравена парола затвори

Добре дошли затвори

Вкоренени | Arraigados | изложба фотографии на Пиер Гонор / 08.05 - 02.06.2018 / София

Фотогалерия: Вкоренени | Arraigados | изложба фотографии на Пиер Гонор / 08.05 - 02.06.2018 / София

Коментари (0)

Прочети още статии

магазини

Техника и аксесоари

Печатни услуги

Събития

Фотография

Абонамент за новини от нас