2021 беше една различна година за мен, както в личен, така и в профеционален план. Но кой съм аз всъщност?

Казвам се Иван Димитров, на 20 години съм и следвам медицина в Медицински Университет София. А фотографията е моето хоби. Съчетано със страстта ми към планината, двете се превърнаха в нещо повече от хоби - мечта, някой ден да съм от "големите". Но за сега нека спрем до тук и нека Ви разкажа за едни 7 дена в Пирин. Мястото, което завинаги ще остане в сърцето ми и което ме научи на много. 

Нашето приключение започна от хижа Безбог, до която стигнахме с лифт. Раниците бяха тежки, но сърцата ни вече бяха пълни с емоции, а телата ни - пълни с енергия. На хижа Безбог чакахме неидващ дъжд и след няколко часа поехме към Тевно езеро. По път за малко да ни завали на Попово езеро, а после и на Кралевдворска порта. 

Но какво научихме от това - човешкото тяло е способно на много повече неща, отколкото можем да си представим. Носихме раници по 25кг, времето не беше приятно, а умората си казваше своето. Но когато веднъж преодолееш менталната бариера, която подсъзнанието ти слага - тялото отключва своя потенциал. 

Снимките са заснети с Canon 6D Mark II с обектив 24-105mm F/3.5-5.6 STM IS. 

Чакаха ни два дена лошо време. Все пак сутрешните часове времето беше слънчево. Тогава и ни беше единствената възможност за катерене. В планината нямаш твърд покрив и четири стени. Имаш палатка, спален чувал и дрехи. Общо взето тогава човек е гол срещу стихиите на природата. И това са моментите, които ни учат да оценяваме малките неща, които сме приели за даденост - покрива, тока, водата, топлото легло и всички тези удобства, които имаме. 

Не ме разбирайте погрешно, сякаш мрънкам. Напротив - точно тези трудности и предизвкиталества, които лошото време ни поднесе, ме накараха да се чувствам истински жив. 

На втория ден от нашия престой на Тевно езеро се отправихме към връх Яловарника. Следвахме маршрута описан от Бранислав Бранков, но на моменти имаше доста трудни и опасни преминавания. Глеките през цялото време бяха страхотни, такива, каквито само в Пирин има. 

Вниманието там трябва да бъде доста повишено. Пазете се. Не се надценявайте и не подценявайте планината. Ако я уважавате, тя ще ви допусне. Благодарни сме, че успяхме да стигнем живи и здрави до върха, а после и такива да се приберем. 

На Тевно езеро ни чакаше топъл обяд - ние си го направихме де. А някои от нас се престрашиха и си взехме студен душ от маркуча до хижата. Беше изморителен ден и като цяло се отдадохме на почивка. А вечерта...

... Имахме късмета да се насладим на уникален залез над Тевно езеро. Все едно цялата планина гореше. Камица беше в пламъци. Видяхме как всеки излиза от палатките или от заслона и се втурва да гледа този уникален пейзаж. Това са тези моменти, които спират дъха ти и те карат да се чувстваш жив. 

По-късно вечерта имахме удоволстивето да гледаме падащите Персеиди на фона на Млечния път и Каменица. Денят нямаше как да стане по-добър. 

Ето за тези моменти бягам от града. Неща, които не могат да се опишат с думу, колкото и да ми се иска. Това е просто емоция, която е уникална сама по себе си. 

Горните изображения са от една обиколка, което си направихме на целия циркус. Красотата на Пирин наистина е неземна. Надявам се с тези пейзажи да ви пресъздам и предам това, което аз изпитах тогава. Тези цветове оцветиха и душата ми. 

Маршрутът ни мина и през хижа Демяница. Една от моите любими хижи - местоположението, природата, реката, храната и хората там - всички те са уникални. След престои 4 дена на Тевно езеро и ядене основно на консерви и сухи храни, най-накрая се насладихме на готвена храна и студена бира. Хижата разполага и с топъл душ, от който ние се възползвахме. Кратки разходки по живописната река, вечеря и пак в чувала. Тук наистина успяхме да си отдъхнем малко и да презаредим батериите за следващите дни. Времето се оправи и настроението също беше различно. 

Тогава разбрах какво е да се радваш на малките неща в живота - филията хляб и топлата готвена храна, топлия душ, топлия чай, лъчът слънчева светлина... малките неща. Щастието се крие в детайлите. 

На следващия ден се отправихме към хижа Вихрен, а оттам към къмпинг зоната на Бъндерица. Пътят беше доста дълъг, но пък за сметка на това ние си правихме много почивки. Наслаждавахме се на природата и попивахме всичко от нея. Оставаше ни само още един ден в Пирин, за който ще разкажа в следваща публикация. 

Енергията, която планината ти дава те държи дълго време. Но някак си все не можеш да й се наситиш. Душата ти сякаш иска да излезе от тялото и да се слее с всичко, което е околко теб. 

Иска ми се да кажа още много неща, но и те няма да са достатъчни. Очаквайте следващия пост със снимки от последния ни ден в Пирин и едно кратко резюме на всичко, което се случи и което научихме.