Пътепис до Пловдив, по-точно
Архитектура, Репортаж, Стрийт
Нали знаете за призрачният град Припят, оня дето е изселен след пробива в Чернобилския реактор, нещо такова, само че по-злокобно, защото в Припят, няма жива душа, дори и кучета, а тук хората бродят като сенки, сякаш е неизбежно да са там. Има ги, съществуват, но като вида на гарата, сякаш не знаят защо. Гара, след гара правителството бута, възстановява. Но тази конкретно е олицетворение на нас, на нашата страна. Тиха и кротка, някога величава, минавали безброй пътници. Сега я има, нейната административна сграда се издига, но за чии? Сякаш, ако е просто спирка без персонал няма да има разлика. Оставена, така както е била през 89, не е мръднала, но не е пуста, не е изоставена, а сякаш забравена. От мен, от теб, от властта, от народа. Като след ядрен апокалипсис, или може би биологична война, стои и не мърда, сградата я има но душата и липсва, няма я, макар и с хора вътре, пуста, отдавна сякаш не е трябвало да я има. Но стои, като заради някакъв дълг, който и тя не разбира.
-
- georgi.aenski Пътепис до Пловдив, по-точно ...
- 1
- 1
- 2192
Регистирай се, за да добавиш коментар.
Ако вече имаш регистрация, влез с потребителското си име и парола.
Коментари (1)
Покажи само коментари от Про потребители
Показани са коментари от всички потребители.