Бай Тошо от с. Ярлово

Ежедневие, Репортаж, Природа
Автор: Martin Iliev

Поредният ден с мръсен въздух, смог и мъгла. Решихме да се рзходим, най-вече да отидем някъде и да “подишаме”. Тръгнахме и след по-малко от час бяхме в с. Ярлово, разположено на южните склонове на Витоша. 


Слънцето се беше показало, нямаше и следа от задушаващия смог в София. Паркирахме на площада в центъра на селото и тръгнахме на разходка. 


 

Бай Тошо от с. Ярлово
Бай Тошо от с. Ярлово
Бай Тошо от с. Ярлово

Вървяхме из улиците на селото, дишахме свеж въздух и изведнъж някой зад гърба ни се провикна - “Алоооуу”. Спрях, обърнах се и в края на улицата се носеше дребничка фигура, облечена в синя куртка. Възрастен човек ми махна да го изчакам и след малко ни настигна. Поздрави ни и каза - “Ей, на, вземете си” и посочи найлоновата торбичка, която държеше. Вътре имаше няколко листа с принтиран текст. Взехме по един и се зачетохме в текста, който се оказа, че е негово лично писмо-разказ, а заглавието му беше “Природолюбител Тодор Момчилов Дишлийски”.
Бай Тошо, както ни се представи, се обръщаше до всички планинари и природолюбители, с желанието да ги запознае със своята дейност, именно като любител на природата и дългогодишен планинар.

Бай Тошо от с. Ярлово

“През 1982 г. осъществих маркировката на туристическата пътека от Черни връх до Ярловски купен, Сива грамада, Големи ветрен, Ярлово. От другата страна на Ярловски купен направих втора маркировка - връх Даута до Бука преслап или до Верила планина. След това от БТС продължиха маркировката от Витоша през Верила, Рила и Пирин до гръцката граница. “
Разазът продължаваше да описва още маршрути, по които Бай Тошо бе поставил табели, за да знаят накъде да вървят туристите. 


Бай Тошо ни прекъсна и ни поведе с думите “Елате, елате да ви покажа”


За миг се поколебахме дали да тръгнем след него, но тогава се загледах в очите му и кристалният поглед направо ме порази - сините очи, студенината, контрастираща с живеца и добродушната усмивка. Имаше нещо особено в този поглед. Извадих апарата и го попитах дали има нещо против да го снимам. Човека се усмихна, изчака да направя няколко снимки и ни поведе към къщата си.
Продължи да ни разказва неща неща свързани с планината, беше невъзможно човек да го прекъсне.  


Спря се пред двора и ни посочи щъркеловите гнезда. “От всички телевизии идват да ги снимат, едни младежи поставиха тука камери… от 82-а година се занимавам с това”.


 

Бай Тошо от с. Ярлово

Разказа ни как още тогава започнал с първото гнездо, но било трудно. Птиците кацали, но не искали да мътят. Бай Тошо обаче не се предавал. Всяка година продължавал с усилието, докато накрая не им угодил. В двора му в момента има шест-седем гнезда и всяка година идвали поне две двойки щъркели.


Тръгнахме през двора и Бай Тошо с усмивка ни поведе към къщата.

Бай Тошо от с. Ярлово

Първо ни показа работилницата си.


Ей на, с тия две ръце съм направил всичко. 25 години работих в Кремиковци, затвориха го и нямаше какво да правя.” 


Започнал да майстори легла, маси и направил място за всеки, който през лятото имал нужда да пренощува някъде. След работилницата ни заведе в първата стаичка. Къщата всъщност се оказа летен заслон за туристи.


 

Бай Тошо от с. Ярлово
Бай Тошо от с. Ярлово
Бай Тошо от с. Ярлово
Бай Тошо от с. Ярлово
Бай Тошо от с. Ярлово

Качихме се и на втория етаж, където имаше още две стаи. Покази ни и пейките, и масите, които бе изработил. “Тежат, тежат… ей на, виж”. Повдигна едната и я остави да се удари обратно в бетонния под.


 

Бай Тошо от с. Ярлово

Имаше 15 легла (сплани), заредени с нови дюшеци, одеяла и възглавници. Всичко беше старателно покрито с найлони, да не се цапа.


 

Бай Тошо от с. Ярлово
Бай Тошо от с. Ярлово

Върнахме се на двора и Бай Тошо продължи с историята.


Доведох колеги от Кремиковци. Взех 5-6 каси бира и им казах, че вечер като седнем в кръчмата има по 6 кебапчета на човек. И почнахме да работим… Направих си сам ей този кран и лека полека качвахме нещата до втория етаж.


 

Бай Тошо от с. Ярлово
Бай Тошо от с. Ярлово

Разказа ни за полякинята, която идвала едно лято; за едни Холандци; за това как миналата година закупил с негови средства тръби и една панела, които поставил на пет места над реките в ярловския район, така че туристите да преминават удобно;  за това как започнал с къпането си в ледените води първо в Ярлово, а после се преместил в София. Миналата година му било 33-тото къпане в ледените води на езерото в Дружба.


 


Бай Тошо ни изпрати и тръгна обратно към площада на селото. С бялата торбичка в ръка, пълна с листове, на които бе напечатано писмото му. Стигна до една пейка и седна, самичък, в очакване на следващите туристи. 


 

Бай Тошо от с. Ярлово

А писмото му завършва така: “Планината е вечна, а ние сме временни.”


И въпреки, че не сме вечни, може би е хубаво да се замислим какво оставяме след себе си във вечността…

Как оценявате този проект?
  1. 2
  2. 3
  3. 4
  4. 5
  5. 6
  • Изпратете сигнал до администратор  

    За всички други случаи, използвайте
    moderator@photosynthesis.bg

    Благодарим ви
    за съдействието!

  • Martin Iliev Бай Тошо от с. Ярлово
  • 2
  • 2472
Коментари

Регистирай се, за да добавиш коментар.
Ако вече имаш регистрация, влез с потребителското си име и парола.

Коментари (2)
Покажи само коментари от Про потребители
Показани са коментари от всички потребители.

Борис Христов преди 378 дни
Великолепно разказана история!
отказ
GID преди 494 дни
Браво и на бай Тошо от Ярлово, и на автора! Прекрасна история, хубаво е да си спомняме, че има много такива хора по света.
Авторът преди 494 дни
Благодаря за добрите думи!
отказ