
Понякога нямаш избор. Понякога просто трябва да минеш през всичко, което пресича пътя ти. Без защо и как. Липса на избор. Минаваш и толкова. Лице в лице със собствената си тъга, слабост и страх. Поглеждаш напред и вървиш. Независимо как.
Тръгни по моста и върви. Вкопчи ръцете си във всяко мъничко въженце на надежда и по тях се катери. Ако трябва се влачи. Ако трябва плачи. Ако трябва да се сринеш, направи го. Ако трябва, падни до дъното и пълзи. Но по дяволите, просто премини. И остави ги онези, които ще кажат: „каквото и да правиш, запази главата си високо вдигната”. Нека философските празнодумци се занимават с това да държат главите си някъде там ... из облаците на собственото си празноглавие.
А ти... ти просто бъди като фениксите. Влез в огъня на сълзите си и изгори в него. Изчезни в пепелта на тъгата си и се покрий с нея. Направи го, за да се възвърнеш после от нея още по-мъдър, по-силен, по-смел... За да възкръснеш после от нея с още по-мощни криле! Готов за нов, прекрасен полет.
Но за да го постигнеш... по дяволите, събери остатъците от себе си и просто премини!
Щъкащо
Регистирай се, за да добавиш коментар.
Ако вече имаш регистрация, влез с потребителското си име и парола.
Коментари (0)
Покажи само коментари от Про потребители
Показани са коментари от всички потребители.