При заснемане на интервю обикновено прекарваме доста време в избор на техника. Дали да използваме безжичен петличен микрофон, насочен микрофон върху камерата или отделен рекордер? Къде да поставим микрофона, за да не влиза в кадър? Как да избегнем шума от дрехите, климатика и движението на хората?

Всичко това е важно. Лошият звук трудно се поправя по-късно.

Напоследък обаче обръщам повече внимание и на въпроса какво се случва със записа след снимките. При кратък клип това не е голям проблем, но при интервю от четиридесет минути или час намирането на конкретен отговор може да отнеме повече време от самото заснемане.

Преди слушах целия разговор отначало и записвах приблизителни времеви кодове. Ако интервюираният беше казал нещо важно около средата на разговора, трябваше да връщам файла по няколко пъти, докато намеря точната фраза. След това ръчно изписвах текста за субтитрите.

Този процес работи, но при повече материали става досаден. Затова започнах да добавям автоматична транскрипция между архивирането на файловете и монтажа.

Записвам отделен аудиофайл, дори когато камерата има добър звук

Когато снимам интервю, използвам звука от камерата предимно за синхронизация и резервно копие. Основният запис обикновено идва от петличен микрофон или външен рекордер.

Отделният аудиофайл има няколко предимства. По-лесно се почиства, не зависи от разстоянието между камерата и човека и може да се обработва, без да се експортира целият видеофайл.

За транскрипцията най-добре работи запис с ясно различим глас, умерено ниво и възможно най-малко фонова музика. Не е необходимо звукът вече да е мастериран, но силният шум, ехото и двама души, които говорят едновременно, увеличават броя на грешките.

Преди да изпратя файла за обработка, премахвам празното време в началото и края. Ако има дълга пауза за смяна на осветление или обектив, изрязвам и нея. Няма смисъл да обработвам двадесет минути материал, в които никой не говори.

Транскрипцията ми служи като карта на разговора

Не използвам автоматично получения текст като окончателен документ. За мен той е карта, по която намирам важните части от интервюто.

След като получа първия вариант, търся ключови думи, имена и теми. Ако интервюто е с фотограф, мога да потърся думи като „обектив“, „осветление“, „поръчка“, „печат“ или името на конкретен проект. Така стигам директно до съответния фрагмент, вместо да преглеждам целия запис.

Това е особено полезно, когато трябва да подготвя кратък клип от дълъг разговор. Първо маркирам силните отговори в текста, след това проверявам точните времеви кодове и едва тогава започвам монтажа.

При този подход не поставям всички клипове на монтажната линия с надеждата постепенно да открия историята. Първо разбирам какво действително е казано, а после избирам изображенията и допълнителните кадри, които да подкрепят разговора.

Поправям имената и техническите термини

Автоматичната транскрипция не разбира всеки модел камера, обектив или име на фотограф.

Наименования като EOS R5, X-T5, Lumix S5, DaVinci Resolve или конкретни марки микрофони могат да бъдат разпознати неправилно. Същото важи за лични имена, чужди думи и професионален жаргон.

Затова първата ми проверка е насочена именно към тези думи. Не чета механично целия текст. Първо търся местата, където вероятността за грешка е най-голяма.

Ако в разговора участват двама или повече души, заменям автоматичните означения на говорителите с истински имена или роли, например „Фотограф“, „Интервюиращ“ и „Асистент“. Това прави текста много по-лесен за използване по време на монтажа.

От същия материал подготвям субтитрите

След като почистя текста, използвам времевите кодове за създаване на субтитри.

Тук също е необходима ръчна работа. Изговореното изречение невинаги е подходящо да се показва като един дълъг ред. Разделям текста на кратки части, премахвам паразитните думи, когато не са важни, и внимавам субтитърът да не закрива лице, ръце или детайл от кадъра.

За социалните мрежи субтитрите вече са почти задължителни, защото много хора гледат видеото без звук. Те помагат и при интервюта с по-силен акцент или запис в шумна среда.

Не приемам автоматично създадения SRT файл като готов. Проверявам началото и края на всеки важен фрагмент, особено когато има бързи реплики или прекъсване между двама души.

Конкретният ми работен процес

След снимките копирам видеото и отделния аудиозапис на две места.

Синхронизирам материала и правя бърза проверка дали няма технически проблем. След това експортирам основния говорен запис или използвам оригиналния файл от рекордера.

За преобразуване на интервюта, гласови записи и видео в текст, търсене по съдържанието, разделяне на говорители и подготовка на TXT, DOCX или SRT файл използвам този инструмент:  transcribir audio a texto 

Когато транскрипцията е готова, минавам през следните стъпки:

1. Поправям имената, марките и техническите термини.

2. Преименувам говорителите.

3. Търся най-важните теми и отбелязвам времевите кодове.

4. Подреждам избраните отговори в логична последователност.

5. Проверявам всичко отново спрямо оригиналния звук.

6. Едва след това започвам същинския монтаж и оформянето на субтитрите.

При последното ми интервю имах почти петдесет минути материал. Трябваше да направя версия с продължителност около шест минути. Чрез текста първо открих отговорите за началото на кариерата, избора на техника, един неуспешен проект и финалния съвет към начинаещи.

Това ми даде основната структура. След това добавих кадри на фотоапарата, работното място, отпечатъците и процеса на снимане. Транскрипцията не направи монтажа вместо мен, но ми спести безцелното преслушване на целия разговор.

Какво не може да реши такъв инструмент

Транскрипцията не поправя лош запис.

Ако микрофонът е твърде далеч, дрехите постоянно се трият в капсулата или музиката е по-силна от гласа, полученият текст ще съдържа повече грешки. Доброто разположение на микрофона и правилното ниво на записа остават по-важни от софтуера.

Системата също не решава кои части от разговора са интересни. Тя може да превърне думите в текст, но фотографът или монтажистът трябва да избере историята, темпото и момента, в който е по-добре да остане тишина.

Не бих качвал и клиентски или поверителни интервюта без изрично разрешение. Записът може да съдържа лични данни, непубликувани проекти или разговори, които не са предназначени за външна обработка.

За мен автоматичната транскрипция не е заместител на добрия звук или внимателния монтаж. Тя е междинна стъпка, която превръща дългия запис в нещо, което мога да търся, маркирам и редактирам.

Интересно ми е как работят останалите, които снимат интервюта. Първо преглеждате целия материал в монтажната програма, водите си бележки по време на снимките или използвате отделен текстов вариант на разговора?