Искам да споделя една история с вас, не толкова поради значимостта й персонално за мен, колкото поради това, че аз считам, че на такива неща трябва да се дава гласност и публичност. Колкото по-малко се премълчават, толкова по-вероятно е цялото ни общество и държава да тръгнат в една по-правилна посока.
Както споделих преди около 2 седмици спечелих втора награда в категория "Артистична фототрафия" на 20-ти национален годишен преглед на фотографското изкуство в България на Българска Фотографска Академия Янка Кюркчиева, като конкурсът е част от месеца на фотографията през тази година. Освен сребърния медал, организаторите бяха анонсирали и ваучер за 300 лв., предоставен любезно от фирма „Фотографски системи“. Естествено, когато участвах в конкурса със снимки още през месец Април, не съм се водил от идеята за награда, както вярвам и всички, които обичат фотографията. Признанието понякога е по-ценно от някоя дребна сума. Също така естествено е, че след като разбрах за наградата, реших че ще я оползотворя. Това ме накара да хвърля поглед към съответната фирма, която ми дава ваучер за горепосочената сума, да прегледам продуктите, които внася на българския пазар и да избера някаква фотографска стока, която би ми била полезна, след като така или иначе съм я спечелил. Оказа се, че въпросната фирма е официален вносител на „Сигма“, както и на няколко други фотографски бранда, предлагащи постоянно осветление, стативи за увиване около дръвчета, дронове и др. Единственият бранд от асортимента на фирмата, който представляваше интерес за мен, беше Lowerpro. За тези които не са запознати, това е фирма, която произвежда висококачествени фотографски чанти, раници и куфари. Реших, че някой от тези продукти никога не е излишен, а и те са в ценовия диапазон на наградата. И така радостен, че ще оползотворя все пак разумно ваучера, който съм спечелил, се свързах с фирмата „Фотографски системи“. Служителка на същата фирма започна да ми обяснява обаче, че ваучерът всъщност не е ваучер, а сумата била предвидена от тях и „описана“ в условията на конкурса (още не съм открил това описание) като сума, която може да се изразходи единствено под формата на отстъпка, а отстъпката е предвидена за обектив на фирмата „Сигма“. Аз любезно съобщих на въпросната госпожа или госпожица, че на първо място за мен на този етап от фотографията ми обектив „Сигма“ би бил безполезен, тъй като снимам с камери, на които чисто физически не мога да използвам такъв обектив. Освен това вметнах, че считам за нередно усвояването на ваучер от 300 лв. да е обвързано с изразходване от моя страна на примерна сума от порядъка на 1000,2000 или 3000 лв., в каквито диапазони се движат цените на сравнително качествените обективи. Служителката на фирмата ми предложи да помислят по въпроса, като междувременно същия ден на друга изложба от Месец на фотографията получих от нея сребърния си медал и ми направиха снимки на връчването на този медал пред рекламно пано на фирмата. Ваучер не получих, но се оказа, че такъв чисто физически не съществува, а нещата вероятно се крепят на устни договорки между организаторите на конкурса и рекламодателите. Както вече споменах няма и описани условия по този въпрос в регламента на конкурса, но тези неща са извън моите компетенции. Уговорихме се за среща във вторник (вчера) тази седмица, тъй като чакахме „колегата“ да се върне от чужбина. Предположих, че „колегата“ е шефът, от който зависят решенията на фирмата и във вторник според уговорката позвъних на въпросната служителка. Каза ми, че тича по лични ангажименти и не може да се видим същия ден. Разбрахме се, когато са свободни да ме потърсят и да уговорим среща за друг ден. Още вчера следобед тя ми се обяди и ми каза, че можем да се срещнем днес, но отново ми каза, че трябвало да видят какво да измислят и че било много сложно, защото ваучерът бил предвиден за обективи „Сигма“. Честно да си призная започнах да се чувствам като някакъв прошляк, за когото някой прави някакво подаяние и компромиси, което ме накара да й заявя, че в крайна сметка след като нещата са толкова сложни и трябва да се измисли нещо, аз се отказвам от ваучера, поднесен ми по такъв начин и не желая да напрягам цялата им фирма с толкова сложна ситуация. Започнаха се реплики от сорта на: „Аз не съм виновна, че не снимате с Никон или Канон и не можете да ползвате обектив Сигма.“ и много др. в същия дух. Разбрах, че жената просто няма отношение към фотографията, тоест не е наясно с доста неща, което прави компетентността и подозрителна. Още вчера се обадих на председателя на управителния съвет на Фотографска академия тъй като те все пак са страна в случая и то солидна. Обадих се не за подкрепа, а за да ги предпазя от лош имидж, тъй като аз му споделелих, че считам случилото се за нелепо и некоректно и смятам да го споделя публично. Той беше любезен и ме помоли да изчакам до днес, за да говори със собственика на фирмата. Изчаках. Днес получих обаждане, в което г-н Попов ми заяви, че собственикът на фирмата държи на своето, тоест иска да ми продаде обектив Сигма и че това всъщност не е ваучер, а отстъпка обвързана с условия. Освен това заявил, че няма никакви продукти на Lowerpro, тъй като от Нова година не е вносител на този бранд. Вероятно поради ангажименти това не е отразено в официалния сайт на фирмата вече 6 месеца. Г-н Попов потвърди пред мен, че е имал съвсем друга уговорка и съжалява, че Фотографска академия ме е „подвела“, както се изрази. Оказва се, че в трудни времена за намиране на спонсори и рекламодатели, част от тях играят като такива, а всъщност наградения се превръща в спонсор, ако налапа кукичката разбира се. Всички, които са пазарували сериозно фотографска техника, са наясно че при един сравнително скъп обектив печалбата на вносителя ще е повече от тези 300 лв. Тост въпросните искат да дадат награда, като от нея да отчетат положителен финансов резултат :))))), тоест реално някой да им плати рекламата, която правят на някакво мероприятие, и този някой да е награденият. Написах това за да се знае! Колкото повече такива неща са публични, толкова повече някои ще започнат да мислят. Да се изложиш е безценно. 300 лв. са нищо в сравнение с това. На последно място, що се отнася до Фотографска Академия: Пожелавам им да подхождат по-сериозно към организацията си, защо името на Янка Кюркчиева го изисква.Тези, които ме познават, знаят че съм човек с достойнство, а цялата история беше меко казано обидна.