Как да използваме светлината като инструмент

Снимайки, всеки забелязва, че едни кадри са по-сполучливи от други. А защо е така?
В много от случаите става въпрос именно за правилното използване на наличната светлина, защото подходящото осветление е ключът към сполучливата снимка. Именно затова е необходимо да обръщаме внимание на качеството, посоката и цвета на светлината, преди да натиснем „спусъка” на фотоапарата за пореден път.
Всички тези фактори се променят през деня и в зависимост от метеорологичните условия, при което светлината също се променя – „мека”, „остра”, „контрастна”, „разсеяна”, „топла”, „студена” и т.нт. За повечето хора, тези подробности вероятно изглеждат незначителни, но в реалните условия малките „хитринки”, свързани с контролирането и използването на светлината биха могли да помогнат за получаването на по-добри и въздействащи снимки.
Ще дадем няколко примера за използване на наличната светлина в различно време на деня, посредством което могат да се постигнат различни ефекти, както и да се избегнат някои нежелани резултати.
 

Да започнем от изгрева. Случва се рано сутрин да сме на открито - на риба, да потичаме на плажа или просто да се насладим на изгрева и живописната гледка предизвиква неудържимо желание да я съхраним за себе си или за другите. Докато преди изгрева светлината е „студена” и със засилен синкав оттенък, то с настъпването му тя се „затопля” и се засилват червените и оранжевите нюанси. Това е така, защото слънцето е ниско в небето и синият компонент на светлината му се разсейва при скосеното си преминаване през праха и водните частици в атмосферата. По това време на деня, светлината пада странично, което е много подходящо за пейзажни и архитектурни снимки. Дългите сутрешни сенки може би ще скрият немалка част от детайлите, но пък ще подобрят обемността на сцената. Ако решите да снимате изгрева трябва да имате предвид, че при снимане директно срещу появяващите се слънчеви лъчи с цифров фотоапарат, вероятността да се получи добра снимка не е много голяма, тъй като матриците са много чувствителни към инфрачервеното излъчване и кадърът ще „прегори”.

Въпреки че този тип светлина се смята за неподходяща при портретните снимки, при желание бихме могли да опитаме - в този случай моделът може да застане с гръб към слънцето на фона на красивия изгрев, като буквално хвърли сянка върху обектива. Така цветовете на небето няма да се загубят в такава голяма степен, а светкавицата, която пуснем като „запълваща”, ще бъде достатъчна, за да се изравни осветеността между лицето и облаците. В противен случай човешката фигура ще изглежда като тъмен силует на фона на огненото зарево или пък небето ще избледнее непривлекателно, ако експозицията, съобразена за правилно осветяване на лицето. За тези, на които им се експериментира, бих препоръчал да си осигурят един отражател, какъвто се ползва за предните стъкла на колите. С негова помощ може да се направи „слънчево зайче”, което да освети модела, като по този начин се избягва използването на светкавицата, която до известна степен отнема от обемността.
 

Изгревът е приключил и слънцето е вече в небето. С появата му вече наистина настъпва раят за пейзажистите - росата блести като малки диаманти, цветовете сияят кой от кой по-наситени, паяк с досада гледа подгизналата си от миниатюрни капчици мрежа... За да уловим всички тези красиви детайли такива, каквито са без използване на разни професионални приспособления, е добре да търсим косите лъчи на слънцето като същевременно не му позволяваме да светне директно в обектива. Ниската гледна точка ни осигурява добре разработен детайл в близост, натрупване на водни изпарения в по-далечния план и като цяло приказно представяне на цялата сцена. Ако в композицията участват и хора, отражателят би свършил работа и тук!
 

Денят е в разгара си. По обед е по-сложничко - гладният човек трудно се съсредоточава за снимане, а ситият търси възможност да подремне. Е, всеки си има приоритети, така че ние се връщаме към снимането! Слънцето е високо и светлината пада върху обектите отгоре, което намалява обемността на образа, сенките са къси и дълбоки, а контрастът е засилен. В тази фаза от деня пейзажите така или иначе не се получават добре, но за снимане на хора това може да бъде и добро време. Имаме достатъчно силна светлина, можем да използваме максимално възможностите на фотоапарата и да постигнем най-доброто. Но, ако снимаме някого под падащата по този начин светлина, ще загубим много важни детайли като очите например. Неминуемо се получават дълбоки плътни сенки под носа, под брадичката, фонът се обезцветява... С две думи, снимката е налице, но... не е добра! Този проблем също има своето решение според случая и условията, в които се намираме. Само отражателят тук ще даде много остро и неравномерно изображение, но комбиниран със сянка - това е нещо друго! Сложните снимачни условия изискват и малко по-сложен начин на действие - нужни са само няколко неща. Едното е сянката. Ако този, когото снимаме, застане на сянка, то тогава резките и контрастни преминавания от светло в тъмно няма да са проблем. Дали под чадър или палатка, козирка или дърво имаме равномерно осветен за снимки обект, към когото можем да насочим светлина по вкуса ни. С или без светкавица снимката ни ще бъде достатъчно детайлна, а при наличие на водна повърхност, в която слънцето се отразява, включването й в композицията ще придаде допълнителен обем и ще одухотвори снимката...
 

Следобед. Най-вкусният залък от деня! В часовете надвечер вече сме помързелували и сме събрали идеи какво да снимаме. В този период от деня, слънцето все още е силно, но ъгълът му спрямо земята е по-различен. Най-доброто време за портретни снимки с рязък детайл, блясък в погледа и меки и пастелни тонове. Спектърът на светлината вече е леко изместен и преобладава по-топлата гама. Залязвайки, слънцето ви позволява да изгреете като фотограф! Промяната на посоката на светлината е постепенна и позволява по-голяма гъвкавост и изобретателност. Пейзажите отново са на дневен ред.
 

Краят на деня. Същото е като сутрин, но не ни се спи толкова. Залезът се разстила по целия хоризонт, предизвикващ и изкушаващ! Не се сещам за някой с фотоапарат в ръка, който да е успял да му устои! Снимащите с цифрови фотоапарати трябва да са малко по-търпеливи, защото както при изгрев, инфрачервените лъчи са особено активни и не влияят добре на изображението.

За добри попадения е добре да се изчака отслабването на интензитета на слънцето, като така ще останат основно живописните тонове по небето и облаците. В по-късния час на деня, снимането със статив е препоръчително, независимо дали фотоапаратът има система за стабилизация на образа или не.
 

Нощта настъпва и светлината става все по-оскъдна. Използвайки я правилно обаче можем да превърнем фотографските дефекти, предизвикани от тъмнината в ефекти. Много от съвременните фотоапарати позволяват да се снима при висока чувствителност на матрицата към светлина (ISO). Имайте предвид, че това не винаги е най-добрият вариант. Има великолепни нощни снимки, състоящи се само от един силует! Дали ще използваме само лунната светлина или тази на самотна улична лампа, отблясъците на лагерния огън, на фойерверки или пък ще включим светкавица, тук въздействието на снимката зависи изцяло от въображението на снимащия. И отново една от вълшебните думички е статив! Представете си пуст плаж, море, застинало като огледало в тихата нощ и лунната пътека по водата! Дотук добре, но искате да участвате в композицията. Тогава идват на помощ стативът и режимът на фотоапарата, позволяващ светкавицата леко да освети предния план като същевременно фотоапаратът експонира правилно фона, за да се получи равномерно осветление. А само с едно джобно фенерче например, могат да се получат акценти, които да подсилят желания от фотографа ефект!
 

Всичко това може да помогне, но е само малка част от всичко, което е добре да имаме предвид по пътя към „подчиняването” на светлината и използването й за нашите цели. Най-важно от всичко е желанието да експериментирате и да се учите, тъй като фотографията в по-голямата си част е практическо занятие, а правилата... те са налице, за да се научим да ги нарушаваме красиво.