Повелители във времето

Ежедневие, Репортаж, Портрет

                        Пазители във времето       


Българското село, там сякаш времето е застинало.


Повечето  му жители са родени  и са прекарали целия си живот на това малко късче земя. Светът се развива със стремглава скорост, но на жителите на това малко китно село не им трябват каквито и да е новости, защото са повече от щастливи с това, което имат. Животът им е същият както  е бил и преди 20,30 и повече години. 


Да, не са видяли света, може би не са видяли много и от България, но точно в това се крие неподправената уникалност на светогледа им, който е останал автентичен и необременен от страстите на новите времена.


Пътешествието във времето започна в ранната утрин и срещата с двамата пастири на селото , които пасат овцете и кравите заедно и обичат да си правят компания. Удоволствие е да ги гледаш как обсъждат последните новини и събития. Истински впечатлен остава всеки градски човек, когато види как дават команда  на кучето „иди събери овцете“, и то с няколко умели подскока успява да събере стадото и да го поведе в нужната посока.                                                                                                          


Надолу  по улицата се срещам с един от най-важните хора на село. Фермера, който има най-много крави и осигурява млякото за жителите.                                                                                


До неговата къща се натъквам на най-важното място в селото, местния магазин за всичко. В ъгъла  на магазинчето-кръчма на една стара маса се провежда ежедневната среща на дядовците, които разпалено обсъждат актуалната политическа обстановака и играят карти. Когато атмосферата се нажежи охлаждат страстите със студена бира. Забавно е да ги гледаш, колко много са потопени в играта и емоцията. Когато играят те могат да мълчат, могат да ругаят, даже дори да се скарат, но най-често си пускат шеги, които са толкова остроумни, че си струва да ги предадеш нататък.


 Излизайки от магазинчето пред мен се извисява  монолитната осанка на читалището. Там ме посреща библеотекарката, която всъщност не е просто библеотекарка, а живата енциклопедия и пазител на историята на селото. Тя истински се радва, когато някой я посети и има възможност да предаде своето знание и да  разкаже за славните дни, когато селото е било в разцвета си.


Заредена с нови интересни истории се отправям по слънчевите улички и живота ме среща с най-колоритната и бъбрива баба на селото, която е излязла  да разходи кокошките на улицата. И когато заговори може да се изгубиш във времето, и да научиш неща, за които до сега не си и предполагал.


Накрая се връщам при баба и дядо, които, както всички са неуморни във всичко с което се занимават.  Неизбежно изниква въпроса „как имат толкова енергия за всичко?“.


А отговорът е, че тук хорaта обичат работата си, всеки един от тях и са разбрали, че да си полезен е ключът към удовлетворението от живота.


Признак за тази всеотдайна работа са ръце, напукани от работата, но и толкова красиви. Красотата на живот изпълнен със смисъл.


Всички тези хора, техните животи, тяхната работа са белезите на истинският българин, който е неуморен, жив, изпълнен с енергия и готов за предизвикателствата на новия ден.


Те са истински български хора.


Те са пазителите във времето.

Повелители във времето
Повелители във времето
Повелители във времето
Повелители във времето
Повелители във времето
Повелители във времето
Повелители във времето
Повелители във времето
Повелители във времето
Повелители във времето

Конкурсната галерия ще бъде отворена за онлайн гласуване от публиката на

от 00:01 ч. на 07.05.2018 г. до 23:59 ч. на 20.05.2018 г.

    Изпратете сигнал до администратор  

    За всички други случаи, използвайте
    moderator@photosynthesis.bg

    Благодарим ви
    за съдействието!

  • Повелители във времето
  • 0
  • 372