Песенна гайда

Репортаж, Портрет

    Още от малка срещам един много странен и същевременно интересен човек из улиците на София , винаги с гайда под ръка и с чинари висящи от кръста му. Много често разхождайки се с мама дори и да не го виждахме с очите си , чувахме българската народна музика излизаща от гайдата му. Тя долиташе , спираше дъха ми и ме караше да настръхна. Пренасях се някъде далеч от прашният и шумен град , представях си есенна гора.....пъстра , с топли цветове и меко сияние. Такава беше и песента на гайдаря. Като всяко дете и аз си задавах въпроси , които все оставаха без отговор. Питах се как не му свършва въздуха ? Уморовя ли се от толкова усилия ? От къде идва вдъхновението му , и защо свири със затворени очи ? Растях , а той някъде изчезна.  Но винаги когато се говореше за народната музика , неговият образ изникваше моментално в главата ми , така че той си беше някъде вътре в мен. Бях заразена от неговият дух , талант и обич към земята си. Наскоро достигна отново до мен една позната мелодия зареждаща ме с енергия и спомени. Наистина беше той ! Бях толкова щастлива , че го виждам ... и че пак из града ще се носи неговата музика. Отидох до него и се спрях както обикновено. Беше остарял с годините , но пълен с енергия и със същото така характерно за него странно излъчване. Този път вече не бях малка , исках да го заговоря и дори да го снимам. Затова учтиво го попитах дали ми дава разрешение. Той ми каза , че няма проблем и даже ще се радва , но преди това ме помоли да отида да му купя кафе , дълго със сметана и две пакетчета захар. След като се върнах той ме покани да седна до него и да се запознаем.Тогава за пръв път видях очите му. Бяха толкова сини...небесно сини и дълбоки. Интересуваше се с какво се занимавам.  Разказах му , че съм ученичка и споделих , че фотографията на мен ми носи това , което на него българската народна музика. Той беше впечатлен и ми даде прекрасна идея как да си кръстя снимката. Предложи ми за име "песенна гайда" , каза ми че той си го е измислил. И дойде моментът , в който стана и засвири. Обикаляше свирейки напред-назад , леко се поклащаше и караше чинарите на кръста му да трептят заедно с него. Спираха се хора да го снимат , други просто да послушат или с желание да пуснат по някоя стотинка в картонената му кутия. Към някои , той се обръщаше с покана да запеят с него някоя родопска песен. Дори и да не се познаваха , те имаха общ интерес - музиката  която ги сближаваше. Гледах и се наслаждавах на тези мигове. В един момент гледайки го си отговорих на въпроса защо свири със затворени очи. Той просто се потапяше в песента и изчезваше там някъде....някъде из моята есенна гора. 

Песенна гайда
Песенна гайда
Песенна гайда
Песенна гайда
Песенна гайда
Песенна гайда

Конкурсната галерия ще бъде отворена за онлайн гласуване от публиката на

от 00:01 ч. на 07.05.2018 г. до 23:59 ч. на 20.05.2018 г.

    Изпратете сигнал до администратор  

    За всички други случаи, използвайте
    moderator@photosynthesis.bg

    Благодарим ви
    за съдействието!

  • Песенна гайда
  • 0
  • 453