01.10.2026
06.10.2026
07.10.2026
09.10.2026
12.10.2026
14.10.2026
16.10.2026
20.10.2026
22.10.2026
23.10.2026
24.10.2026
Хари Грюйерт
Хари Грюйерт е роден през 1941 г. в Антверпен, Белгия. Учи кино и фотография в Брюксел, а в началото на професионалния си път работи като оператор за фламандската телевизия. През 60-те години се установява в Париж, а срещата му с американския Pop Art и пътуванията му до Мароко оказват силно влияние върху развитието на неговия фотографски език. Грюйерт е сред пионерите на европейската цветна фотография. Работата му се изгражда чрез взаимодействието между светлина, цвят, форма, движение и пространство, а фотографиите му често превръщат обикновени ситуации в наситени, почти кинематографични композиции. В началото на 70-те години създава експерименталната серия „TV Shots“, фотографирайки и манипулирайки образите от телевизионния екран. Серията по-късно става част от колекцията на Centre Pompidou. През годините Грюйерт фотографира в Европа, Мароко, Индия, Египет, Япония, САЩ и Русия, изследвайки различните качества на светлината и цвета. Присъединява се към Magnum Photos в началото на 80-те години и става пълноправен член през 1986 г. Днес Грюйерт е сред ключовите фигури в европейската фотография, а „A Sense of Place“ “A Sense of Place” разкрива и друг важен пласт от неговата работа — връзката между фотографския му поглед и киното.
Стратос Калафатис
Стратос Калафатис е роден през 1966 г. в Кавала, Северна Гърция — място, към което фотографията му многократно се завръща. Завършва Аристотеловия университет в Солун през 1987 г., а между 1991 и 1993 г. учи фотография в Art Institute of Philadelphia в САЩ. След завръщането си в Гърция работи с фотографа и преподавател Платон Ривелис и Photography Circle и развива паралелно своята авторска и преподавателска практика. В продължение на повече от три десетилетия дългосрочният фотографски проект е в основата на работата му. Сред ключовите му серии са Archetypal Images, Journal, Archipelago, Athos / The Colours of Faith и Thou Shalt See Me at Philippi. В тях Калафатис изследва мястото, историята, паметта и човешкото присъствие чрез продължително наблюдение, проучване и многократно завръщане към избрани територии. Работата му е представяна широко в Гърция и в международен контекст, включително в Париж, Брюксел, Берлин, Рим, Мадрид, Истанбул, Москва и Япония, както и в рамките на PhotoEspaña, Paris Photo и Венецианското архитектурно биенале. Негови произведения са част от музейни и частни колекции, сред които Museum of Modern Art в Сага, Япония, и Музеят на фотографията в Солун
Й-П Паси
Й-П Паси е финландски оператор, режисьор и сценарист, роден през 1974 г. в Ювяскюля, Финландия. Завършва Institute of Arts and Crafts в Оулу със степен Bachelor of Media през 2000 г., а впоследствие продължава обучението си в Digital Fiction Workshop към Film and Media Center of Northern Finland. От началото на професионалния си път Паси работи паралелно в документалното и игралното кино, изграждайки визуален език, в който наблюдението и близостта до героите заемат централно място. Сред ключовите му документални работи са The Living Room of the Nation, The Punk Syndrome и Punk Voyage. Особено значимо е дългогодишното му творческо партньорство с режисьора Юхо Куосманен. Паси е оператор на The Happiest Day in the Life of Olli Mäki, отличен с наградата Un Certain Regard на фестивала в Кан, и Compartment No. 6, носител на Grand Prix в Кан. За операторската си работа по двата филма той получава основната награда на Международния фестивал на операторското майсторство Manaki Brothers. Работата му се простира и до големи международни телевизионни продукции. Като оператор Паси участва в отличения сериал на HBO Chernobyl, както и във втория сезон на The Last of Us.
Валеска Гризебах
Валеска Гризебах е германска режисьорка и сценаристка, родена през 1968 г. в Бремен. През 1993 г. започва да учи режисура във Виенската филмова академия. През 2017 г. Гризебах снима в България Western, чиято световна премиера е в секцията Un Certain Regard на кинофестивала в Кан и който получава широко международно признание. През 2026 г. режисьорката се завръща в България с Мечтаното приключение (Das geträumte Abenteuer). Заснет изцяло в страната след повече от пет години проучване и работа в района на Свиленград, филмът участва в основния конкурс на 79-ия фестивал в Кан и печели Наградата на журито (Prix du Jury). През септември 2026 г. Мечтаното приключение е избран за официалното българско предложение за 99-ите награди „Оскар“ в категорията за международен пълнометражен филм. Гризебах е известна с характерен подход, който доближава игралното кино до документалното наблюдение — чрез продължително проучване, реални локации и работа предимно с непрофесионални актьори. Срещите с хората и местата са съществена част от изграждането на филмите ѝ, а България заема централно място в последните ѝ две пълнометражни творби.
Tuur Florizoone
Tuur Florizoone е белгийски акордеонист, пианист, композитор и аранжор, роден през 1978 г. Музикалният му почерк съчетава джаз, световна, филмова и класическа музика, а характерният му звук е тясно свързан с хроматичния акордеон, на който свири от младежките си години. Започва музикалния си път с пианото, а интересът му към акордеона се задълбочава по време на едногодишен престой в Бразилия, където свири по улиците и открива богатството на различните музикални традиции. По-късно учи класическо пиано в Брюкселската консерватория. От 1999 г. е част от триото Tricycle, а през годините участва в множество самостоятелни и групови проекти. Първият му солов албум „Night Shift“ е създаден по време на пандемичния локдаун и включва 15 интимни, кинематографични звукови картини, голяма част от които възникват чрез импровизация. Албумът разкрива акордеона в необичайна светлина – като инструмент, способен да изгражда цял звуков свят, изпълнен с меланхолия, тишина, ритъм и неподправена човешка емоция.
Тонислав Христов
Тонислав Христов е български режисьор, сценарист и продуцент, чиято работа се развива между документалното и игралното кино. В центъра на филмите му често стоят лични истории, през които той изследва по-широки социални теми, човешките взаимоотношения и живота на общности в периферията на големите обществени процеси. Филмите му са представяни на водещи международни фестивали като Sundance, Berlinale, IDFA, Karlovy Vary, Tribeca, Hot Docs и CPH. Сред тях са „Любов и инженерство“, „Пощальонът“, „Тайният живот на Вера“, „Последният гларус“ и игралният му дебют „Добрият шофьор“. Документалният „Пощальонът“ получава номинация за Европейските филмови награди за най-добър документален филм и утвърждава международното присъствие на Христов. С „Добрият шофьор“ той прави преход към игралното кино, запазвайки характерния си интерес към реални места, човешки съдби и темите за принадлежността и миграцията. Филмът е отличен като най-добър български филм на София Филм Фест.
Красимир Андонов
Красимир Андонов е български филмов оператор, фотограф, режисьор и преподавател, роден през 1971 г. Завършва „Кино и телевизионно операторско майсторство“ и „Художествена фотография“ в НАТФИЗ, където днес е професор и ръководи бакалавърската програма по фотография. Като оператор работи в игралното и документалното кино. Сред филмите в неговата филмография са „Съдилището“, „Отрова за мишки“ и „Лили Рибката“. За „Съдилището“ получава наградата на Българската филмова академия за най-добра операторска работа, а за „Отрова за мишки“ — награда за операторско майсторство на SEE Film Festival в Лос Анджелис. Паралелно с киното Андонов развива дългосрочни авторски фотографски проекти. Негови фотографии са представяни и награждавани в България и чужбина и са публикувани в издания като PHOTO, GEO, National Geographic и Schwarzweiss. През 2026 г. прави своя пълнометражен режисьорски дебют с документалния филм „Времето в нас“ — пътуване по следите на фотографа Тома Хитров и Ботевата чета, което свързва фотографията, историята и паметта.
Владимир Карамазов
Владимир Карамазов е български актьор и фотограф, роден в София. Завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ и има над 25-годишна кариера в театъра, киното и телевизията. Дългогодишният му опит на сцената и близостта му с литературата и драматургията оказват силно влияние върху визуалния му почерк. От 2019 г. фотографията се превръща в основна част от творческата му практика и в собствен изразен език. В центъра на дългосрочните му проекти са хора и общности със силни и необикновени житейски истории, чрез които Карамазов изследва човешката природа, идентичността и живота в периферията на общественото внимание. Работата му получава редица международни отличия. През 2024 г. печели National Award на Sony World Photography Awards и е сред победителите в Portrait of Humanity на British Journal of Photography, а през 2025 г. получава Best Documentary Award на Gomma Photography Grant. Негови проекти са представяни в България и чужбина, включително в Националната галерия в София и на Xposure International Photography Festival в Шарджа. Автор е на фотографските книги „На тяхно място“ (2025) и For the Grace of Good (2026), издадена от британското издателство GOST Books.
Боряна Пандова
Боряна Пандова е българска фотографка, визуален артист и преподавател. Завършва „Художествена и приложна фотография“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и магистърската програма по фотография в Националната художествена академия. В момента е докторант в НАТФИЗ, където и преподава. Творческите ѝ интереси пресичат границите между фотографията, визуалните изкуства, литературата, музиката и сценичните изкуства. В центъра на работата ѝ са крехкостта на живота и онези негови проявления, които лесно остават незабелязани. В дългосрочния цикъл „Обекти на невниманието“ Пандова проследява случайното, счупеното, непредвиденото и привидно незначителното, превръщайки фотографията в инструмент за наблюдение на човека и всекидневието. През последните години работата ѝ се разгръща и в полето на интервюто и визуалното изследване, с особен интерес към начина, по който фотографите създават, осмислят и говорят за собствените си образи. Пандова е съосновател на културната организация „Камера Електроника“ и работи с редица културни институции и организации, сред които Международният София Филм Фест, Софийската градска художествена галерия, Центърът за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ и Националният природонаучен музей.
Васил Видински
Васил Видински е философ, преподавател и автор. Преподава философия на Новото време и съвременна философия в катедра „История на философията“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските му интереси се разполагат в пресечната точка между философията, науката, културата и изкуството. В работата си се занимава с философия на културата и изкуството, както и със сложните взаимодействия между научното познание и културните процеси, различните форми на мислене и начините, по които те изграждат представите ни за света. Паралелно с академичната си дейност Видински участва активно и в литературния живот. От 1998 г. публикува под псевдонима ВБВ, като пише поезия и проза, участва в литературни инициативи и работи като редактор. Автор е на книги и текстове, в които академичният интерес към езика, културата и идеите се среща с литературния експеримент и художественото писане.
Ивелин Методиев
Ивелин Методиев е визуален артист и кинооператор, роден през 1989 г. в Бургас. През 2008 г. заминава за Великобритания, където учи фотография в Университета в Портсмут. От 2015 г. съчетава авторската си практика с работа като оператор и асистент-оператор в киното в България. През последните години е част от екипите на международни продукции като Rambo V, Barbarian и The Running Man. Във фотографската си работа Методиев използва предимно голямоформатна аналогова фотография, сребърно-желатинов печат и експериментални техники. Работи върху няколко дългосрочни серии паралелно, в които изследва теми като времето, идентичността и самотата, както и съвременните измерения на наблюдението и свързаността. Първата му самостоятелна изложба „Ако не забравим“ е представена в София през 2012 г. с куратор Надежда Павлова. Проектът „Водоравно“ е показан като самостоятелна изложба в Synthesis Gallery през 2020 г., отново с куратор Надежда Павлова, а през 2026 г. е включен в груповата изложба „Импозиции“ с куратор Георги Димитров.
Кирил Станоев
Кирил Станоев е български фотограф и визуален артист, роден през 1983 г. в София. Творческият му път започва с графика, живопис и комикс, преди около 2009 г. фотографията да се превърне в основното му изразно средство. Работи предимно в областта на портретната и концептуалната фотография, като изгражда разпознаваем визуален език, основан върху ярки цветове, внимателно режисирани композиции, необичаен реквизит и препратки към попарта. В работата му портретът често излиза извън рамките на директното представяне на човека и се превръща в конструиран образ, в който фотографията се среща с живописта, графичния дизайн и визуалната култура. Негови фотографии са публикувани в издания като Vogue Italia, PHOTO France, Esquire, Forbes, Playboy, Maxim, EVA и Grazia. Участва в самостоятелни и групови изложби и развива авторски фотографски проекти, сред които „Човекът с книга“. Паралелно с творческата си практика Станоев води обучения и практически занимания по концептуална портретна фотография, в които споделя опита си в изграждането на образ, композиция и визуален разказ.
Денислав Стойчев
Денислав Стойчев е български документален фотограф и журналист, роден през 1992 г. в Ямбол. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2015 г., а през 2026 г. придобива магистърска степен по фотография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Между 2017 и 2020 г. работи като фотожурналист в националния печат. В центъра на авторската му практика е документалната фотография и дългосрочното наблюдение на хора и общности. Проектите му се занимават с теми като поколението на милениалите в България, живота в селските райони, доброволчеството, посткомунизма и православието. Негови фотографии и текстове са публикувани в международни издания като The Guardian, Al Jazeera, The Wall Street Journal, National Geographic и Fisheye. Стойчев е автор на повече от десет самостоятелни изложби в България и чужбина и участва в редица фотографски фестивали и групови изложби. През 2023 г. издава първата си фотокнига „Заедно за кратко“ — личен документален разказ за поколението Y в България, създаден между 2010 и 2016 г. Проектът е представен като самостоятелна изложба в Synthesis Gallery в София през 2024 г.