Птичият събор от Петер Сис - изложба на илюстрации и премиера на книгата / 23.01.2014, 19:00 ч. / София

Откриване: 23 януари 2013 (четвъртък), 19:00 ч.
във Фотосинтезис Арт Център, кафе-галерия,
бул. Васил Левски 57, София
Изложбата може да бъде видяна от 23 януари до 12 февруари 2014 г.

ИК Жанет 45 и Фотосинтезис представят ПТИЧИЯТ СЪБОР от Петер Сис.

В „Птичият събор“ илюстраторът, автор и режисьор Петер Сис преразказва класическата персийска епическа поема, написана от Фарид ад дин Аттар в 12. век. Макар и с почти хилядолетна давност, притчата оживява пред съвременния читател с удивителната си актуалност.

Птиците от целия свят се събират, за да открият Симорг, своя единствен истински цар, който обитава планината Каф. Водени от папуняка, те поемат на път и прелитат седем долини: на Търсенето, на Любовта, на Знанието, на Безразличието, на Единението, на Изумлението и на Смъртта.

По пътя си те минават през най-различни изпитания, преживяват болка и загуба. Когато последните оцелели птици достигат планината, те разбират, че царя, когото търсят, всъщност са всички те – и всяка една от тях.

Рисунките с молив и акварел на Сис създават перспективи от птичи поглед на всеки пейзаж, над който преминава ятото докато прелита всички краища на света в преследване на смисъла. И в крайна сметка научава, че смисълът е в настойчивото постоянство и задружните усилия.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

За автора

Роден в Бърно, в бивша Чехословакия през 1949 г., Петер Сис е илюстратор, писател и филмов режисьор с международна извесност. Сис е автор на повече от двайсет книги и е седемкратен носител на наградата на Ню Йорк таймс бук ривю за най-добра илюстрована книга на годината.

Една от последните му книги е Стената: Моето детство зад Желязната завеса (2007), отличена с медала на Робърт Ф. Сибърт и обявена за Почетна книга на Калдекът. Петер Сис е носител на стипендията Макартър за 2003 г. Живее в района на град Ню Йорк със съпругата и децата си.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

За първоизточника 
Малко се знае за Абу Хамед бен Абу Бакр Eбрахим (по-известен с псевдонима Фарид ад дин Аттар, или Аттар Нишапури), но подробностите, които са ни известни, подсказват, че е бил човек, който се е противопоставял на условностите и схващанията на своето време.
Аттар (1142‒1221) живял в Нишапур, североизточна Персия. Известен бил като Аптекаря, защото пишел стиховете си в аптека, която се ползвала като лечебница и където същевременно се продавали благовония. Аттар имал теологическо образование и пътувал много: до Египет, Дамаск и Мека; посетил дори отдалечени места като Туркестан и Индия. За него казвали, че „никога не дирел царско благоволение“. Освен Птичият събор (известен още като Беседата или Птичето събрание), той написал Жития на светците в проза. В нея Аттар събрал посланията на суфистките светци, които нямали свои собствени текстове.
Аттар бил осъден като еретик и прогонен, а имуществото му било заграбено. Около 1220 г. се върнал в Нишапур, където намерил смъртта си по време на монголското нашествие.