Нови ключове и кодове - Надежда Павлова разговаря с Йоана Петрова

ART REIMAGINED е първата самостоятелна изложба на Йоана Петрова. Тя я приема като ново предизвикателство и смята, че ако човек обича това, което прави, то се случва по най-добрия начин.
 
Представяме ви разговора на Йоана с
Надежда Павлова.
 


Преобразяване на изкуството,
възможно ли е това и как?

 
Мисля, че е възможно. Aко една картина е била създадена преди 300, 400, 500 години, нейните съвременници са я разбирали, защото са откривали всички скрити символи в творбата и са знаели какво означават те. Докато ние, от отстоянието на времето, сме загубили ключа и не можем да ги разчетем по същия начин. Аз съм се опитала да сложа предмети от нашето  ежедневие и така да ги вградя в картината, че да ги превърна в конструктивни елементи, които я осъвременяват и  предлагат друг прочит. Предметите, които съм използвала, са предложение за  нови кодове и нови ключове за разчитане. 

Кое е нещото, което те кара да летиш или
да виждаш звезди посред бял ден?

Любовта!
 
Човешкото лице е?

Нещо като кинолента , постоянно сменящи се маски. Човешкото лице е като платно, върху което се прожектират различни състояния, емоции.
 
В една от своите работи си използвала Мона Лиза. Какво е за теб Мона Лиза? Коя е тя?
 
Една загадъчна жена с тайна, скрита там зад нея.
Това, което виждаме днес, не е жената, живяла преди векове. Тя е икона. Мит.

Според теб жената трябва ли да бъде кокетка?
 
Трябва да бъде и кокетка. В наши дни жената трябва да бъде силна, смела, работеща, майка. Съвременната жена съчетава много качества. 
 
Коя жена е красива по твоите стандарти?
 
Интелигентната…
 
Облаците са…
 
Купести, перести, слоести и…дъждовни.
 
Ям шоколадови бонбони, когато…
 
ВИНАГИ ЯМ
ШОКОЛАДОВИ БОНБОНИ!
 
Любимият ми пейзаж е…
 
Този, който ми позволява да мисля спокойно. Морето! Планината! Пространство без човешко присъствие. 
Знаеш моретата на Хироши Сугимото. Той снима различни морета, но всички изглеждат по един и същи начин. Много ми харесва философията, която стои зад фотографиите му. Винаги, когато застанеш пред морето, независимо коя година е или къде си, си пред един изначален пейзаж, който винаги изглежда така, винаги е изглеждал така и след нас ще изглежда така.  Това ми носи спокойствие. Пейзаж без край и без време!
 
Кубизъм и телбод , възможна ли е тази комбинация?
 
Очевидно, да. Следвах формата на Амброаз Волар.
 
Какво е прегръдката за теб?
 
Интимност. Близост. Много личен момент, няма нужда да разговаряте и е напълно достатъчно, че сте заедно.
 
Казват, че колкото и силно да се прегръщат хората, прегръдката им не може да е истинска, защото между тях винаги има флуиди. 
 
Прегръдката е повече емоционален момент, не толкова физически. Подтик в двамата, които искат да се прегърнат. Не е самият акт на действие, а енергията, която протича между прегръщащите се.
 
Могат ли думите да горят, да се взривяват?
 
Да, думите са много мощен инструмент. Човек трябва много внимателно да ги използва.
 
А как ти използваш клечките за кибрит?
 
Сложих ги над жрицата Сибила. Оракулите правят връзки между отделни събития, невидими за останалите. Представях си как мисълта на предсказателите тече като преплитащи се линии, които ние не можем да следваме, но те го правят и могат да предрекат, че нещо непонятно за нас ще се случи. 
Винаги, когато някой се допитва до предсказател, е свързано с опасност, със страховете му. Често предсказанията са двусмислени и объркващи. Последният цар на Лидия - Крез отишъл при делфийския оракул, защото му предстояла важна битка с Персия и попитал дали ще победи.  Оракулът отговорил, че ако потегли на война срещу персите, една велика империя ще бъде изгубена. Убеден в победата си, заради грешно разтълкуваното предсказание, Крез нападнал и бил победен.
 
Трябва ли да се срамуваме? 
 
Много е субективно. Не знам, дали трябва или не, но всеки в един момент се срамува от някоя своя постъпка. По-важно е ако сгрешиш и направиш нещо, от което се срамуваш, да можеш да го превъзмогнеш, да продължиш напред, да потърсиш начин да поправиш грешката си, да имаш смелост да се извиниш ако си обидил някого. 
 
Копието според теб оръжие ли е?
 
Да! Питай ме още!
 
Какво според теб е оръжието?
 
Думите са много силно оръжие. Оръжието не винаги е военен инструмент. Понякога по-силно оръжие е стратегията или тактиката, отколкото самото средство за убиване. В битка или при сблъсък по-опасното оръжие е това, което се използва не във физически, а в ментален, духовен, емоционален аспект.
 
Значи ли това, че не бива да се страхуваме от пластмасовото копие?
 
Напротив! МНОГО Е ОПАСНО! Можем да пробием сърцето на коктейлна череша. За черешката това ще бъде много тъжно. Ще пострада смъртоносно. Това ще бъде краят.
 
Страхуваш ли се от тъмното и кога в тъмното виждаш златното?
 
Не, не се страхувам от тъмното. Винаги има някаква светлина и нещо златно в тъмнината.
 
Кое е то за  теб?
 
Вярата в утрешния ден, в нашите собствени възможности да се движим в живота напред и да променяме нещата, които не ни харесват у нас и около нас.
 
Вярваш ли в четирилистни детелини и носи ли късмет пластмасова четирилистна детелина?
 
Да, определено вярвам! Вкъщи имам много. Събирам си ги в книги. Всички четирилистни детелини носят късмет, пластмасовите също.
 
Имаш ли стъклена пантофка?
 
Имах, но се счупи. Сега имам много кецове…
 
 
 
 

Фотогалерия: Нови ключове и кодове - Надежда Павлова разговаря с Йоана Петрова

Коментари

Регистирайте се, за да добавите коментар.
Ако вече имате регистрация, влезте с потребителското си име и парола.

Коментари (0)

Прочети още статии