ХАБИТАТ – изложба фотографии / 14.01.2016, 19:00 ч. / София

Откриване: 14 януари (четвъртък) от 19.00 часа
Галерия за фотография SYNTHESIS,
София, бул.”Васил Левски” 55
Изложбата може да бъде видяна от 14 януари до 10 февруари 2016 г.

Изложбата се представя по програма Благоевград-Център за Съвременно Изкуство в партньорство със SYNTHESIS – галерия за фотография, Фотосинтезис Арт Център и Българска фотографска академия.

Куратор: Надежда Павлова
Организатор: Сашо Стоицов

Участват:

Галя Йотова
Евгения Максимова
Красимира Серафимова
Мичико Макино - Япония
Надежда Павлова
Негар Ягмаян - Иран
Венци Занков
Сантяго Серано - Еквадор

Влак претъпкан с хора.
Мъж в зелено яке седи срещу мен.
Рови в телефона си.
Прелиства страница след страница.
Вадя камерата си и почти опирам обектива си в лицето му.
Не реагира.
Затворът шумно щраква.
Не реагира.
Правя същото с хората около него.
Не реагират.

Дали ме виждат? Невидима ли съм? Те съществуват ли?

Според френска поговорка, най-големият ни проблем, пред който и целия свят е изправен е разрушаването на ХАБИТАТА.

От един вид ли сме? Еднакво видими ли сме? Ослепели ли сме за другите? Виждаме ли себе си?

Ужасени от страховете си, сковани в стоманените ризи на самотите си, с очи запечатани от умората, ръце натежали от навика, по тежки от камък седим, стоим, рушим…докато се събудим.

Откриването на изложбата ще бъде на 14 януари (четвъртък) от 19.00 часа.

Изложбата може да видите до 10 февруари в галерия за фотография SYNTHESIS, София, бул.”Васил Левски”55, до ФотоСинтезис Арт Център.

__________________________________________________________

Галя Йотова I вчераднесутре

Краят на ХХ век, лаборатория в Парма, Италия. Джакомо Ризолати – невробиолог и група негови студенти седят пред един макак (маймуна) с набучени електроди в главата, ядат сладолед, пици, брускети, фокача, тортелини и откриват... огледалните неврони.

Те са едни такива импулси, които осъществяват пренос на някаква мозъчна дейност, която се основава на сетивно възприятие за движение или огледално възприятие, което чрез съответната невронна активност отразява чуждите движения като свои, без да осъществява самите движения. Тези невидими хамали са разпръснати в префронталната кора – премоторната зона, която отговаря за движенията, но и в области, свързани с езиковите функции и с пространствените възприятия. Те се намират и в центровете за болка, за емоционална емпатия и в островната кора (insula), т.е. в области, свързани със способността ни да разбираме чуждите емоции, намерения и словесни изрази.

Пример: Гледам спорт по телевизията, пия бира, хрупам чипс и поставям световен рекорд по скок дължина. Наблюдавам на екран как две тела се обичат страстно и съм в постлюбовен транс. Следя на живо живота на другите и решавам - аз живея.

Фотографиите са направени в крепост от XVIII век. Те са последователни кадри, хванали в двуизмерната си рамка и постоянен фон движението на фигура, която тръгва, пресича и излиза, бягайки. За да се върне отново и да се повтори. Ако съзерцавам продължително как някой бяга, ще успея ли да избягам?

Евгения Максимова I Асоциирана носталгия

Обект на проекта “Асоциирана носталгия” е кичът. Триумфалният марш на кича започва отдавна, oще в праисторията на човечеството, а културата на кича днес процъфтява във всички сфери на живота. Някои хора го намразват още при първия контакт с него, но повечето просто го обожават. Кичът е визуален “fast¬food”. За някои той е трудносмилаем и дори предизвиква физическо неразположение. За други хора обаче той се явява като “естествена” и вкусна душевна храна.

Кичът, сам по себе си, не изисква много подготовка, преосмисляне и анализ. Всъщност, кичът много рядко изисква каквато и да било мисъл. Той дава бърз отговор на най-първичните човешки инстинкти. И веднъж намерил подходящите съставки на кича, “готвачът” е готов да отвори верига от ресторанти. Кичът е мелодраматичен, сантиментален и фолк, но също така кичът и забавлява.

Красимира Серафимова I Хабитат- теория на хаоса

Като архитект интересът ми е обитаването на архитектурни пространства, следите от човешко присъствие в ежедневието.Едната снимка е на стаята на дъщеря ми по време на ремонт, а другата е дневната ми след няколко партита, които организирах за целта на снимките.Проектът ми е изследване на синхронът между ежедневния ред и хаос в едно.

Мичико Макино – Япония I Tokyo Kingyo

Това, което виждаш в сенките и светлината, може да не е истина. Истината е двулика; красота и грозота, порок и добродетел, светлина и тъмнина. От теб зависи какво ще видиш и как ще го разбереш.
На кръстопътя на Шибуя, на гарата на Шиниюки, на главната улица на Гинза фотографирам това, което виждам и мисля за сегашното време като връзка между минало и бъдеще.
Фотографията е застинал миг, но имам странно чувство, че там зад снимките ми, може би съществува друг свят в друго време.

Негар Ягмаян – Иран I ТЯ като натюрморт

ТЯ като натюрморт е фотографски проект за ирански домакини и домовете им, които те декорират с особено деликатен вкус. Тези фотографии изобразяват колекции от предмети, използвани като украса, малки неща, поставени с вкус на маси и рафтове. Но понякога неуместни предмети, които не принадлежат към колекцията, събуждат любопитството и желание да се научи повече за тях. “Исках да покажа как незначителни предмети могат да придобият забележителен смисъл и как внимателен поглед към орнаментите и противопоставянето им в подредбата може да предложи прозрение.”

Надежда Павлова I Портали

Серията ПОРТАЛИ е последният проект на Надежда Павлова. Поставя началото му през 2010 година. Първоначално авторката започва чиста регистрация на билборда и неговото присъствие в градската среда като поставя акцент върху агресивните послания внушаващи желания и потребности у зрителя. По-късно прилагайки схващането за билборда като екран, на който се прожектират човешки въжделения, естествени или внушени, тя го метаморфозира като пробив, отвор, портал към други времена и ценности.

Сантяго Серано - Еквадор I Цирк

В Монтегранде, провинция на Буенос Айрес се провежда единадесетата конвенция за цирк, жонглиране и улични представления.
За пет дни през ноември се включват около осемстотин участници от различни Латиноамерикански държави, за да участват в уъркшопи, лекции и вечерни представления, които да покажат доколко са довели до съвършенство своите умения.