Hasselblad в космоса

Малко са постиженията в човешката история, които могат да се мерят с нашите изследвания на космическото пространство. И малко образи са толкова обединяващи, вълнуващи и познати като фотографиите, направени по време на тези наши пътувания – фотографии, променили начина, по който виждаме света около нас, и самите себе си. Фотографии, направени с Hasselblad...

Малцина биха оспорили факта, че вече четирите десетилетия космическа фотография ни дадоха нова гледна точка към света. Не, тези кадри не промениха основите на науката; не, кадрите, направени отвъд пределите на нашата планета, не засенчиха идеите на Кеплер, Нютон и Айнщайн. Въпреки това, тези снимки от космоса добавиха нови измерения към разбирането за тази наша малка част от Млечния път. Те промениха начина, по който възприемаме Вселената и нашата роля в нея. Те ни накараха да се почустваме мънички, да се почустваме големи, да се почустваме свързани помежду си като човеци.

Тези фотографии позволиха на обикновения човек да осъзнае за частица от секундата неща, които преди това бяха запазени за малцинство от експерти. Тези образи не изискват предварително познание, не оставят встрани милионите, които не могат да четат, те са еднакво достъпни за всеки и всички, които могат да виждат.

Красотата на тези снимки въздейства интуитивно и моментално. Гледайки например снимка на Земята, спокойна като синьозелено бижу на черния космически фон, ние виждаме учудващо тънкия слой на нейната атмосфера, виждаме нейната цялост и поразителната й деликатност, осъзнаваме колко малка всъщност изглежда тя!

Без да са ни необходими специални знания по метеорология или физика, без да сме задълбочени познавачи на екосистемите и тенденциите в тези сфери, ние напълно интуитивно разбираме, че системата на нашата планета е нещо толкова уязвимо и нуждаещо се от защита и грижа.

Няма нужда да се изтъква това, че 40-годишният поток от снимки, пристигащи при нас обратно от Космоса, донесе огромно богатство от уникални възможности за учените да задълбочат и разширят своите знания за най-близките ни небесни съседи. Но още повече се увеличи познанието за нашата собствена планета. Днес, например, ние приемаме почти за даденост възможността да бъдат картографирани ресурсите, промените в околната среда, метеорологичните системи на Земята по начин, който бе немислим преди дебюта на сателитните снимки.

Някъде там на нашата Земя, на западния бряг на Швеция, където Виктор Хаселблад е разработил своята световно известна камера, бихме могли да открием един поетичен паралел към миналото. Именно там, на обруления от стихиите камък на Шведския архипелаг, можем да открием картини от древността на човечеството. Тези скални релефи, също както пещерните рисунки в други части на Европа преди тях и както снимките от Космоса в наше време, също носят послания. Те са направени, за да изразят мисли, чуства и информация.

В това отношение не се е променило почти нищо – от нас зависи правилно да интерпретираме образите, да получим от тях това, което те ни предлагат.

В НАЧАЛОТО ...

Преди повече от четиридесет години все още неизвестият Уолтър Шира влиза в един фото-магазин в Хюстън и купува Hasselblad 500C. Камерата е стандартно изпълнение с обектив Planar f/2.8, 80mm. По това време Шира е перспективен астронавт от NASA, един от най-блестящите и фини пилоти на своето време. Той замисля да вземе своята нова покупка със себе си за да направи снимки от космоса. За тази цел смъква изкуственото кожено покритие на камерата и боядисва металния й корпус в черно, за да намали отраженията. И когато се качва на борда на космическата ракета Mercury през октомври 1962, той взима със себе си своя Hasselblad. Веднъж излязъл в Космоса, Шира документира чудото и вдъхващата страхопочитание красота, която вижда около себе си. По този начин започва първата страница от цяла нова глава в историята на Hasselblad и на фотографията и дълъг период на тясно и взаимоизгодно сътрудничество между гигантската космическа агенция на САЩ и малката шведска фирма за производство на фотоапарати.

Интересно е да се отбележи, че камерата, която астронавтът Уолтър Шира взима със себе си в Космоса, е единствения продукт в космическата капсула, който не е специално направен за мисията. Единствената модификация, която претърпява камерата е смъкването на покритието й от изкуствена кожа. Този фотоапарат, изпратен в Космоса в напълно чужда среда за да направи снимки на гледки, невиждани дотогава от човешко око, е оборудван със стандартен обектив и филмов магазин. При връщането на Земята се установява, че работата на камерата е била точно такава, каквато е очаквал Виктор Хаселблад – безупречна. До този момент NASA не е осъзнавала или обръщала внимание на важността на фотографското документиране. След като се вижда качеството на донесените от Шира кадри, става ясно колко важни са такива снимки за проекта като цяло.

Фото-департаментът на NASA бързо се разраства и става притегателен център за редица експерти като фото-техници, лабораторни техници и най-изтъкнатите анализатори. Установяват се контакти с голям брой различни институции, които поради една или друга причина имат интерес към фотографии от Космоса. Разширяват се и контактите на NASA с шведския производител на фотокамери. На свой ред, Hasselblad модифицира и подобрява своите камери, за да ги направи още по-подходящи за Космоса, експериментирайки с различни конструкции и обективи. Дълги години, например, NASA е решена да избегне всеки излишен грам от теглото на оборудването, което означава, че камерите на борда трябва да бъдат възможно най-леки. И при това да запазят прочутото Hasselblad качество. Както и направиха.

Използвани са голям брой различни модели, всички пригодени за суровите предизвикателства на пътуванията в Космоса. Кадрите, заснети от астронавтите с черните Hasselblad – и се превръщат в изсински класики. А уловените моменти са не само вдъхновяващи, те са исторически значими. По време на мисията Gemini IV през 1965 година например, е направена първата „разходка” в космическото пространство. С Hasselblad в ръка, Джеймс А. МакДивит прави серия снимки на своя „ходещ из Космоса” колега Едуард Х. Уайт. Тези кадри веднага биват публикувани от водещи списания в целия свят.

Хората са изненадани от изумителната острота на фотографиите, направени с Hasselblad. И доката неспециалистите може би са впечатлени от качеството на изображенията, те вероятно не са се замислили върху предизвикателствата, които космическото пътуване поставя пред фотокамерите и тяхната надеждност. Те трябва да функционират перфектно във възможно най-неблагоприятните условия, над 120° C на слънчева светлина и до -65° C в сянка. Без дори да споменаваме липсата на гравитация и множеството непознати заплахи. При тези условия камерите трябва да са безотказни. Всеки кадър се превръща в историческо съкровище, в уникален момент, който може би никога няма да може да бъде заснет отново. Отново и отново Hasselblad се справя успешно с предизвикателството.

През 1966 година, Hasselblad SWC с обектив Zeiss Biogon 4.5/38mm е използван за пръв път на Gemini IX. Hasselblad 500EL дебютира в Космоса на борда на Apollo VIII, който прави 10 орбитални обиколки на Луната на 1 юни 1969. И когато Apollo IX каца на Луната, отбелязвайки първата стъпка на човек извън пределите на нашата планета и осъществявайки една мечта, стара почти колкото човечеството, Hasselblad е там. Избраникът е Hasselblad 500EL, оборудван с Zeiss Biogon 5.6/60mm и специална платка за коригиране на изображенията и определяне на ъгловите разстояния. Пътуванията обратно към Земята поставят строги изисквания към теглото на оборудването, което да бъде върнато. Така 13 камери, свършили вече своята работа, биват оставени на Луната. Само касетите, съдържащи безценните кадри, намират своя път обратно до Земята. Снимките от тази мисия стават по-популярни отколкото филмовото отразяване. Наистина, списъкът с класически образи от тези мисии е почти безкраен; човек, реещ се в черното космическо пространство, изгревът на Земята, наблюдаван от Луната, самотните, драматични очертания на първите човешки стъпки по Лунната повърхност... Тези кадри, може би повече от всички останали от нашето време, са уловили част от историята на човечеството в момента на нейното случване.

Те са доказателство за силата, която притежават фотографиите. И за способността на Hasselblad да улавя миговете.

ДА ПРЕМИНЕШ ГРАНИЦИТЕ

От тези първи мисии до днес, Hasselblad е на борда на всеки полет на NASA с екипаж и е свидетел на множество промени; промени в корабите, програмите и екипажите. През 80-те, програмата за космически совалки почти превръща пътуването в Космоса в обикновено събитие. По-малко суровите условия в совалките поставят по-малки физически изисквания към екипажа, което позволява на непрофесионалисти да се присъединят към групата на хората, били в Космоса.

Корабите и астронавтите може и да се сменят, но Hasselblad остава, улавайки историята на нашия вид, докато тя се случва. А докато условията за екипажите стават по-леки в определен смисъл, то изискванията към камерите стават все по-сурови.

Въпреки това, полет след полет, камерите на Hasselblad посрещат предизвикателствата, заснемайки средно между 1500 и 2000 кадъра при всяка мисия на совалките. И както забележителните снимки на човек, работещ на лунната повърхност по време на мисиите Apollo маркираха своята епоха, така и кадрите на хората, работещи в совалките или извън тях в открития космос през 80-те дефинираха продължаващото изучаване на Вселената от човека. Както и подготовката за следващи и по-далечни пътешествия.

А бариерите, които бяха преодолени през цялото това време, не са само физически. Когато човекът за пръв път влиза в състезание с Космоса, изискванията към хора и екипировка са върхови. Само специални единици биват избрани да се изправят пред неизвестността. Един от блестящите млади хора, които са избрани, най-добрите от най-добрите, е астронавтът Джон Глен. Глен извършва първото си космическо пътуване през февруари 1962 година на борда на Friendship 7. По-късно, след края на своята кариера в NASA, той се отдава на политиката и става уважаван сенатор.

След това, през 1998 година, седемдесет и седем годишният Джон Глен още вендъж прекосява границата. Той и още шест други астронавти политат в Космоса на борда на совалката Discovery от космодрума Cape Canaveral във Флорида. Завръщането на Глен 36 години след неговата първа героична мисия, го превръща не само в истински американски герой, но и в най-възрастния човек, полетял някога в Космоса.

345 мили над Земята, на борда на совалката Discovery, както на всички пилотирани полети на NASA от октомври 1962 насам, екипажът използва фототехника от Hasselblad. Совалката носи пет Hasselblad 553ELS, около петдесет 70мм филмови касети, набор от обективи Carl Zeiss (50-250mm) и от RM2 – огледални визьори, специално разработени за работа в Космоса.

Разбира се, има определени естествено възникнали разлики между камерите, които биват изпращани в Космоса и тези, които се използват на Земята. Тези разлики включват премахването на TTL-командването на светкавицата, смяната на обикновените смазки със специални такива, подмяната на покритието на корпуса от изкуствена кожа с метални платки и т.нт.

При всички положения обаче, еволюцията на камерите е двупосочна. Да вземем за пример Hasselblad 553ELS - перфектен образец за положителния ефект от сътрудничеството на Hasselblad и NASA върху камерите, които се използват на Земята. 553ELS е просто „космическата” версия на модела 553EXL, който години наред е бил достъпен за обикновените потребители по света. 553EXL е възприел от космическия си събрат няколко ключови черти и подобрения – като например на огледания механизъм, довели до по-голяма устойчивост и надеждност.